Нося я на ръце, защото само с нея съм щастлив!

Казвали ли са ви някога, че любовта, която изпитвате, е неправилна, недопустима, неперспективна? Правили ли са опити най-близките ви роднини и приятели да ви разделят с любимите хора само защото за тях бракът е удобство и успешна сделка?


Казвам се Васил и за да запазя любовта си към жена, която не се вписва в представите за най-най, се наложи да се изправя срещу собствените си родители и остарелите им разбирания. Преди три години се влюбих в най-красивото и лъчезарно момиче. Едно единствено нещо различаваше моята Ели от всички останали – белезите от изгаряне върху двете й ръце. Била е на 12 г., когато с майка си попадат в катастрофа и техният автомобил се запалва. Хора от медицинския екип, озовал се на произшествието, казвали, че ръцете на детето горели като факли…

Години наред Ели лекувала изгарянията – преживяла тежки операции, постепенно раздвижила ръцете си, научила се отново да си служи с тях. Последиците останали завинаги, но тя днес е най-борбената млада жена, която някога съм срещал. Запознахме се в дома на общ приятел и се влюбих може би в момента, в който я видях – енергична, умна, красива. Жена, която знае какво иска и как да го постигне. Вярно, раменете и ръцете й винаги са скрити ако не под дреха, то под шал или лека наметка. Но какво от това? Много скоро се убедих, че брачна халка на пръста й ще стои много добре.

Аз обаче не смеех да призная чувствата си. С времето първо станахме добри приятели, които споделят проблемите си. Тя ми разказваше за ужасните дни, в които се е борила с депресията, за отказа й да приеме, че винаги ще трябва да крие последиците от изгарянията, за волята, която й е била нужна, за да си върне живота обратно.

Advertisement

Година по-късно събрах смелост и й разкрих любовта си. Ели пък ми призна колко дълбоко се е съмнявала, че някога ще срещне мъж, който да се влюби в нея. Мисълта, че не е като другите, слагала стоп на всичките й мечти и копнежи. Между нас нямаше притеснения и съмнения в общото ни бъдеще. Проблемите дойдоха, когато другите разбраха за любовта ни. Тези, които не успяха да видят лицето и душата на Ели, а се взираха в ръцете й. Те упорито искаха да ми внушат, че тази връзка е нередна. Презглава се състезаваха да ми покажат бъдещето в мрачни краски. Моите, бивши вече приятели ми вменяваха, че Ели няма да ми бъде равностоен партньор. Дори умуваха на глас как ще я събличам, как ще я гледам гола, как ще правя любов с нея. Нали тези нейни ръце…
Нейните приятели също не останаха по-назад и привидно загрижени за емоционалното й състояние, те решиха да й “отворят” очите, убеждавайки я, че един ден ще я зарежа заради друга, задължително здрава, красива и без белези! Как само я нараняваха жестоките им думи! Точно тези, които би трябвало да се радват на щастието ни, като зли орисници мрачно пророкуваха бъдещето ни.
Но истинските врагове се оказаха собствените ми родители. Когато майка ми разбра, че искам да се оженя за онова момиче, както тя наричаше Ели, изпадна в шок. След няколко сцени и шепа валериан родителският съвет строго ми забрани да им водя такава белязана снаха. С лице, обляно в крокодилски сълзи, майка ми ме увещаваше, че на бъдещите й внуци ще им трябват двама здрави и красиви родители, а с Ели това било невъзможно.

Колкото и да им обяснявах, че тя не е болна, не ме разбраха. Не се и опитаха да ме разберат. Думите, които изрекоха по неин адрес, бяха грозни, а реакциите им – пресилени. Стигнаха дотам сами да я посетят и да я помолят, „ако наистина ме обича, да не ме обрича на такъв живот“. Дори я убеждавали, че аз не изпитвам любов към нея, а само и единствено съжаление. На нейните родители казах категорично, че не я съжалявам, а я обичам. Истински, лудо, безкрайно.
Преборихме се. С Ели се оженихме и доказахме, че можем да бъдем семейство и да отглеждаме децата си пълноценно. Животът постави всичко на мястото си. Готов съм да нося жена си на ръце и го правя. С нея съм щастлив.
Васил

Източник: lichna-drama