Здравей, татко! Откраднах си мъничко време, за да ти пиша, че аз съм добре… [Писмо до татко]

Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.

Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.

Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам – това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!

Човек, в слабостта си, най-често греши…
Така – ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.

Тогава ми казваше – „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“

Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.

Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют…
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене… Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?

Мама – лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.

Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата…
Купи си обувки, на мама – палто!

Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко…

Обичам те:
Твое голямо дете.

автор:Румяна Симова

Източник: gnezdoto.net