Една истинска история за онази любов, която никога не умира

Наскоро, в един хубав слънчев ден, докато се връщах от училище, реших да сменя посоката на пътя, който води до дома ми и да се разходя до езерото. От малка обожавам природата. Водата, птиците, планините – означават твърде много за мен. Сред тях винаги намирам спокойствие и душевен мир. Докато чаках светофарът да светне зелено, усетих, че някой ме докосва по рамото. Обърнах се и видях непознат възрастен мъж, близо около 70 годишен. В дясната си ръка старият човек държеше кошница с червени рози. С блага усмивка той ми подаде една роза, уверявайки ме, че цветята са най-красивият подарък, който може да получи всяко момиче. Жестът му ме трогна и с благодарност приех разкошната роза. Когато светофарът светна зелено, прекосихме улицата и заедно се запътихме към парка.

Пътьом се заговорихме. Аз му споделих, че обожавам езерото, а той ми разказа, че днес със съпругата си правят 50-годишнина от сватбата. С трепет в гласа старецът отрони, че тя е най-красивата жена, която някога е виждал и, че много я обича, а розите били символ на тяхната любов. Винаги съм вярвала, че любовта е нещо преходно, затова нямах особено доверие в представителите на силния пол. Но историята на спътника ми и неговата съпруга силно ме затрогна. Развълнувана от трогателната им история, продължих да го слушам, докато в един момент осъзнах жестоката истина. Очите ми се насълзиха и в душата си усетих изгаряща болка: старецът всъщност носеше цветята на гробищата, където беше погребана любимата му съпруга.

Да, тя не е вече до него, починала е млада, оставяйки го сам на този свят, а той цял живот е тъгувал за нея. Прекарал е безкрайни часове, вперил поглед в снимките й, припомняйки си взаимните им хубави моменти. Живейте живота си! Не спирайте да търсите истинската любов, а ако сте я открили – никога не я губете! Обичайте и умейте да прощавате! Борете се за това, което искате, но никога за сметка на чуждото щастие. Защото животът е само един!

Източник: lichna-drama