Силно послание! Това са моите 25 причини да избера и да остана в България!

Трети март мина, но и днес имаме безброй поводи да се гордеем, че сме българи! И те не са само исторически, напротив. Бъдещето на страната ни е светло, като усмивките на всички млади и амбициозни хора, които всеки ден избират да останат тук. Днес ви представям една такава българка – Василена Василева – която спечели една от наградите на PwC със своето есе. #ИзбирамБългария

“Моите 25 причини да избера България”

Сутрешната ми аларма и днес не се смили над мен. Продължаваше да звъни все по-силно, а слънцето, което навлизаше в стаята, упорито се мъчеше да отвори очите ми. „Нов ден ме чака“, повтарях си аз, събирайки сили да се разделя с меките завивки. Станах! Нямах време за губене, защото и днес списъкът със задачи беше дълъг – работа, няколко срещи и разговори по телефона, университет, трябваше да посетя едно събитие, да се видя с приятели и за всичко това, разполагах с около 12 часа. Последните месеци така изглежда моето ежедневие. Дали ми е трудно? Може би. Понякога. Дали съм щастлива с начина си на живот в България? Постоянно!

„Още от тинейджърските си години винаги съм била с нагласата, че искам да се развивам в България. Колкото и постоянно всички да мрънкат как тук нещата не се случват, аз вярвам в по-доброто и че няма значение колко е трудно тук, развитие има и си заслужава да се опиташ да го постигнеш.

Успехът и щастието са най-големи и сладки, когато си се борил за тях, и си вървял по път, осеян с трудности, дал си от теб, оставил си нещо след теб, променил си нещо към по-добро, ако не, си се борил за него. Мазохист съм, да, и най-голямата причина е, че на мен ми харесва да ми е трудно и да има борба! България е супер яка … само трябва да избереш да виждаш нещата и хората от хубавата страна, да цениш малко повече и да си благодарен, да дадеш от себе си без непременно да очакваш нещо в замяна, да не съдиш и да не лепваш етикети, да си малко по-търпелив и много, много смел!“ – момиче на 23 г.

„Всички българи, дали тук, дали в чужбина все се хвалим каква прекрасна природа имаме, но пък се оплакваме от живота тук. Повечето решават да заминат в някой метрополитен, където после с носталгия да се сещат за родината. Ами, аз не мога да бъда такъв човек: да искам нещо, но да чакам да стане на готово. Аз обичам да съм от смелите, които не се оплакват, а отиват и си взимат това, което искат.

И когато се потрудиш всъщност виждаш, че тук в България не е чак толкова трудно и гадно за развитие както всички казват. Когато човек се концентрира и се бори да си намери мястото, а не чака някой да го сложи там, нещата изглеждат лесни и приятни!“ – момиче на 24 г.

Сигурна съм, че 2/3 от хората, с които пътувам всяка сутрин в градския транспорт, също като мен си казват „Само още пет минути“ всяка сутрин, но след това стават и прегръщат новия ден, точно тук, в България – техният личен избор.

„Аз съм от онези хора, които са останали тук, не защото нямат избор, а точно защото имат. В този ред на мисли може би най-хубавото предизвикателство да съм тук и да създавам стойност в България е, че има още много неутъпкани пътеки, неграбнати възможности и много смислени хора, с които да случваш промяната.“ – жена на 29 г.

„Всеки избира дали ще направим impact, дали и колко съдби може да промени. Избрах да остана в България именно, защото тук мога да увлека много хора – преподавайки, наставлявайки, развивайки успешен бизнес. Това е мястото, където мога само за по-малко от две години да създавам и развия една от водещите дигитални агенции.

И така да променя към по-добро очакванията в индустрията за това каква стойност могат да получат от дигиталния маркетинг. Страхотно е в колко неправителствени инициативи и доброволчески дейности тези млади хора участват, и така увличат и другите около тях, и правят България все по-„яка“.” – мъж на 42 г.

Само за последните две години смених четири работни места. Успях да придобия и развия различни умения, благодарение на срещите ми с толкова много и различни хора, които са избрали да останат в България със своя мисия. Всичките те намираха смисъла не просто в това да имат свой бизнес – далеч не! – а да вдъхновяват. Те виждаха стойност в оставането, мотивацията чрез личен пример, в ежедневното доказване на много млади хора, че България не е някаква изгубена кауза.

Да предават всеки ден опита си, като заедно преминават през възникналите трудности – това за тях е станало кауза. Понякога работната среда за нас младите е като още един клас в училище, където оценките са резултатите, постигнати не със сложна формула, а с търпение и постоянство, а учителите са онези хора, на които просто им “пука” достатъчно, че да ти подадат ръка.

“Аз съм български учител и имам една от най-предизвикателните професии в днешно време, от която много млади хора се страхуват. Това обаче е невероятна възможност да си в постоянен досег до младостта, до любопитството и ентусиазма. Учениците ми ме зареждат с идеи и позитивизъм и ми дават увереност, че да бъда учител в България е добър избор.” – жена на 42 г.

„Избрах да работя, да живея и да създам моето семейство в България, защото искам да допринеса за развитието и просперитета на родината ми с хилядолетна история, божествена природа и талантлив народ. Желая моите деца да растат с българския дух, традиции и да бъдат достойни наследници на славните си прадеди.“ – жена на 37 г.

„Една от причините да остана в България е фолклорът. Той е моят живот. Всеки ден с голяма тръпка се докосвам до него. Той кара кръвта ми да кипи, краката ми да не спират, а сърцето ми да крещи от радост.“ – момиче на 22 г.

Израснах в близост до София – сред спокойствие, непокътната природа и безгрижие. Колкото да се опитвам да заобиколя темата за миналото, традициите и красотите на България, не се получава. То просто е вътре в нас. Носим го, както прадедите ни са го носили. В моите вени, във вените на всички ни, тече кръвта, с която е напоена земята, по която крачим всеки ден. В която и част на България да сме, ние се чувстваме като у дома си.

Това и една от водещите причини, поради която хората не искат да напускат страната ни – чувството за принадлежност, гордост и възхищение на делото на Майката Природа. В този момент всеки един от нас, българите, може да избере да напусне страната и никой няма да го спре, но преди много години, България си е избрала именно нас за нейни наследници. Земя, колкото една човешка длан, за която са се водили войни и битки безчет. Орисани сме да сме тук, да сме народ който влиза в огъня за здраве, който вместо да се крие от злите духове, излиза срещу тях с маски и счита Балкана – домът на самодиви и мечки, и за свой дом.

„Избирам България, първо защото по най-голямата случайност съм родена в тази страна. Шансът е бил може би 1/195 (толкова са всички държави по света) и не си представям друго място, което да тача по този начин и да желая да спомогна за развитието му.

Езикът, традициите, историята и културата са най-голямата ни ценност и смятам, че трябва да се познават от колкото се може повече хора по света. България ни дава много и от нас зависи да помогнем на следващите поколения, които са бъдещето ни.“ – момиче на 23 г.

„Най-важната причина за мен е, че не може хора, които са си оставили костите, които са скочили напред, за да я има България и ние да се наричаме „Българи“ с главно „Б“, да бъдат забравени, сиреч всичко да се остави и да се избяга и не бива делата им да ни остават чужди, защото сега, повече от всякога, имаме срочна нужда от всеобщо въстание в Българско!.. Последното е от Левски, той не замина за САЩ, все пак…“ – момче на 23 г.

„Kоренът, родът ми, хората, заради които си отивам всеки път в родното село, и ми е така мило да ги видя. Там и храната има вкус, ама вкус ти казвам, влизаш в градината на баба си и си късаш домат, затриваш го в ръкава и захапваш… ама той сладък, вкусен, усещаш вкуса на слънцето в него, толкова хубаво ти става на душата – Ей това е за мен България, избрала съм си я много, много отдавна – аз нея и тя мене, и продължаваме да се избираме ежедневно“ – жена на 34 г.

„Аз оставам в България заради красивата природа, носителка на история на един непокорен народ. Народ, който съхранява традициите си като ходи по жар, гони злите духове с маски и се слива с природата.“ – мъж на 26 г.

„В България съм, защото ми харесва тук – любимите ми хора са тук, любимите ми места, на които имам прекрасни спомени, които ме зареждат и усмихват, са тук, природата е разнообразна и красива, климатът е благоприятен с много слънце. Не на последно място, когато разбирам какво си говорят хората около мен и защо си го говорят, когато всички около мен празнуват и се радват на едни и същи празници и традиции, това ми създава усещане за принадлежност, спокойствие и уют, усещане за у дома.“ – жена на 39 г.

Истина е, че навярно има и по-красиви места от България. По-добре организирани и с по-висок стандарт на живот. Рано или късно на всеки българин му се иска да вкуси парченце от чужбина, а понякога и да изяде цялата пита, като реши да остане далеч от своята родина. В това за мен няма нищо лошо.

Хубаво е човек да се обогати от първа ръка, да се докосне до неща, за които е чел и гледал само в интернет, да се порадва на чуждата природа. Всеки сам е длъжен да намери щастието си. Най-вероятно и аз ще го направя някой ден. Но знаете ли кой е най-хубавият моент?

Да си мечтал, да си пътувал, да си видял и изведнъж да се сетиш за своята България и да се върнеш! Да се завърнеш в бащината къща, но не когато вечерта смирено гасне, а когато утрото упорито настъпва, и да приложиш наученото зад граница и да успееш тук, на родна земя. И даже понякога да се питаш, защо си загубил толкова време в лутане и търсене на нов дом.

„Живях в Дания и вкусих от първо лице какво е да се живее в чужбина. Само аз имам може би поне 25 причини да съм в България, но най-голямата ми причина е, че тук освен семейството и приятелите ми, успях да стартирам свой собствен бизнес, който всеки ден да показва на стотици хора много причини да останат и да се развиват точно тук.“ – мъж на 35 г.

„Върнах се през 2008 след 4 години бакалавър в чужбина, защото осъзнах колко много имаме тук и едновременно с това колко много мога да съм полезна с нещата, които видях навън.“ – жена на 30 г.

„Като човек, прекарал една малка част от живота си във Франция, мога да кажа с ръка на сърцето кое най ми липсваше там. Липсваше ми чувството да си у дома си, да си близо до семейството и приятелите си. Чувство като на дърво, отделено от корените си. Чувствам България толкова близка не само защото е моята родина, ами заради силата на българския дух, вековната ни история и обичаите.“ – момиче на 24 г.

„Гребането е моят живот, занимавам се от малък и вече не си представям ежедневието си без него. Бях в Азербайджан 7 години, тренирах сериозно, взимах медали, но животът беше тежък. Реших, че вече не мога да живея далеч от близките и… се прибрах. Няма такова чувство, като онова да се състезаваш под флага на родината си. Неописуемо е и няма как да се сравни, за която и друга държава да хвърляш пот и сълзи. И зазвучи ли “Мила родино”, нещо ти трепва, нещо много дълбоко в самата ти душа…“ – момче на 22 г.

“Имам щастието да пътувам и прекарвам време в изключително много други държави. Разбирането за това, че навсякъде другаде е по-добре, отколкото в България е, според мен, меко казано грешно. Като допълнение към това в момента тук има изключително много възможности както да се развиеш, така и да създадеш нещо ново. Няма място, където без много труд и постоянство да успееш. Просто няма такова.“ – мъж на 28 г.

Все повече млади хора в един момент започват да се усещат, че в България има бъдеще. Онези, които са търпеливи и смели, дори понякога напук на всичко си казват, че ще успеят. Типичната българска борбеност, която ни е в кръвта. Решават да останат тук, да учат, да работят, да се развиват – също като мен. Не става дума просто да си сложим „розовите очила“, а да дадем частица от себе си или понякога цялата си душа за нещо.

Да го променим ние самите – не се ли крие именно там ключът към развитието и добрия живот? Но което и от двете да изберем, трябва да бъдем наясно, че няма да дойде някой, който да ни го направи или да ни “оправи за 800 дни”. Ние ще трябва да правим грешките, да намираме поуките и да се учим от неволята, а не да чакаме наготово.

„Избрах да остана в България, защото смятам, че тук има достатъчно възможности, инициативи и организации, с които човек да върви напред и да се развива. Предпочитам уменията ми, знанията ми, труда ми и мотивацията ми да работят за едно по-добро, по-щастливо, по-цветно и по-обещаващо бъдеще. И се раздавам с мисълта, че човек си тежи на мястото и че си заслужава – напук на черната статистика, високата емиграция и лошия БВП.“ – жена на 30 г.

„Искам да променя това клиширано мислене, че нашата държава е пропаднала, корумпирана и без пътища за реализация! Искам да докажа, че с млади и вдъхновяващи хора всяко начинание може да се окаже успешно. Искам да утвърдя величието и ерудираността на нашата родина!“ – момче на 18 г.

“Оставам в България, защото бъдещето на следващите поколения зависи от нас. Защото тук тепърва има много плодородни семенца в зародиш, които чакат своята най-подходяща почва, за да покълнат.” – мъж на 36 г.

„Искам да остана и да се развивам в България на първо място, защото това е моята Родина, звучи клиширано, но чужбина дом не става. Искам да запазим българщината в добрия смисъл на думата, искам след време децата ми да знаят този език, да познават традициите, такива каквито са били преди 100 години, предавани и съхранявани от уста на уста и от род на род.

Това е България, тя не е пари или власт, тя е просто съвършено красива и приятна, стара по душа, но по детски чиста и неопетнена. Не, материалното трябва да те задържи в една държава, а самата мисъл, че от твоето по-красиво няма.“ – момче на 22 г.

В България се заформя и една още по-приятна тенденция – все повече чужденци решават да са далеч от дома, за да учат и работят у нас. Природата, езикът и географското ни положение са се превърнали в една доста апетитна хапка през последните години. И всеки път, когато се запознавам с чужденци ги питам защо са избрали България, какво им харесва тук, какво не им харесва. В крайна сметка хубавите думи взимат надмощие, и кажете ми – как да не се чувствам горда и щастлива?

„The reasons why I’m staying in Bulgaria are absolutely clear: the beautiful sunshine and the mesmerizing Vitosha. I love sunny days, but in Sofia I had the best winter in my life. Not long ago, in Beijing, where I study, the terrible smog in the winter almost killed me. But in Sofia the brilliant sunshine always accompanies me and the excellent weather makes me feel like singing. These two things are absolutely the fountain of my good mood.

Now I live in Student city and every time when I go out, waiting for the bus, Vitosha greets me with the little white hat always she has and that makes me feel happy. I have already seen lots different appearances of this mountain and I enjoy each one of them. I can’t say the concrete reason why I love the mountain so much, but I just look at it and know.“ – момиче от Китай на 20 г.

„България, макар да е толкова близо до Турция, сякаш e друга планета. Прекарах почти цяла година, вече имам много приятели там. Реших да уча Българска филология, защото езикът е нещо много ценно, а българският ми харесва – звучи различно от всички други.“ – момиче от Турция на 25 г.

„The reason why I want to stay here is because the economy of Bulgaria is growing and it’s going to be a member of Schengen. There will be more opportunities for young people and the economy will be get better. What’s more, the surroundings in Bulgaria… are quite something. Beautiful mountains and a landscape that’s straight out of an impressionist painting.“ – момиче от Китай на 23 г.

Това са моите 25 причини да остана в България – шепа хора, които ми помогнаха и помагат ежедневно под една или друга форма да намирам всеки ден по една причини да остана тук. Научиха ме да съм смела, да се боря, да съм българка, да не забравям откъде съм тръгнала, защото кръвта, която тече във вените ми може да не е синя, но винаги кипи и всеки ден ставам от леглото с мисълта, че „Нов ден ме чака“, пълен с възможности, тревоги и наслада. И че някъде там ме чака нещо, което да бъде създадено или променено – точно от мен!

„България е “вкъщи” – мястото, където познавам всичко и всеки! Ако я сравним с дом, тя има красива фасада и немарливи стопани, уютни и просторни помещения, които се нуждаят от основен ремонт. Но като всеки дом, с любов, търпение и желание, можем да го превърнем в дворец, където живеем щастливо до края на дните си…“ – жена на 32 г.

Източник и снимки: bgnow.eu