Невероятно! Асие се покръсти след поява на Дева Мария и построи 2 църкви в Родопите




Почитат сестра Христина като лечителка и пророчица

“Зидам стени, редя облицовъчни камъни, мога да шпакловам, на всичко се научих”, казва сестра Христина. Тя е послушница в манастира “Св. Пантелеймон” на 300 метра под пътя между Пампорово и Смолян. Комплексът е изграден благодарение на 64-годишната жена.

Първата църква – “Св. Пантелеймон”, е построена преди 20 г. с доброволен труд и дарения от миряни. Тя е дарена на митрополията през 1998 г. и е осветена от покойния Пловдивски митрополит Арсений. На 27 юли 2006 г. на храмовия празник е направена първа копка на нова църква с патрони лечители св. св. Козма и Дамян. Съградена е само за 11 месеца. Тя функционира от 2007 г. в съседство на първата църква. Осветена е от епископ Антоний, който сега е Западно- и Средноевропейски митрополит. През 2008 г. фондацията на Христина дарява и този храм на Пловдивската митрополия.

Замислен е строеж и на трета църква в манастирския комплекс – на името на света блажена Ксения Петербургска, но засега е само идея. Все още за нея няма благословия от митрополията. В манастирския комплекс има аязмо, 5 стаи с по 3-4 легла за преспиване, кухня с трапезария. “Комплексът е със статут на манастир.

Всичко е дарено

на Пловдивската

митрополия”,

казва отец Запрян Шиков, който от пет години е и.д. игумен на манастира.

“Чрез божията промисъл, вярата ми към Бога, любовта ми към народа направих този манастир. Мене няма да ме има на тази земя, а манастирът ще остане за целия български народ!”, казва послушницата.

Още след откриването на първия храм по неин адрес тръгват полярни мнения. Едни смятат, че е праведна служителка, други – че се възползва от страданието на хората. За лошите неща, които чува за себе си, сестра Христина отсича: “За да отиде в рая, човек трябва да може да прощава и да обича душманите си.”

Всъщност сестра Христина е мюсюлманка по рождение и дълго вярвала в исляма. Работила е като електроженистка 12 г., била и бригадирка в строително-монтажен комбинат. За първи път влязла в църква по време на екскурзия в Роженския манастир.

Запалила свещ от 10 ст. и я заболяло сърцето, тъй като лишавала децата си от 2 вафли, Когато се прибрала вечерта и останала сама в стаята си, се обърнала на запад, както го изисква ислямът, за да се помоли, че е сторила грях пред Аллах, влизайки в християнски храм. Изведнъж видяла как вратата, заключена отвътре, се отваря и през нея влиза жена, облечена цялата в черно. Изплашена, започнала наум да реди молитва от Корана, за да я прогони. Жената я заговорва, назовава я по име – рождената ѝ майка я кръстила Асие, а по време на възродителния процес ѝ дават името Сийка. Жената ѝ казва: “Сийке, запомни, изпратена съм при теб от моя син, Исус Христос, аз съм неговата майка света Дева Мария. Ти трябва да носиш името на моя син и да приемеш източноправославната вяра.” Жената изчезнала безшумно, но много пъти след това пак ѝ се явява със същата заръка – да се покръсти.

След мистични преживявания и теразания, които по думите ѝ продължили около 3 години, през август 1988 г. отишла при майка си и ѝ казала, че трябва да ѝ помогне от Сийка да стане Христина и че трябва да приеме Христовата вяра. Месец по-късно се покръстила. Твърди, че в полунощ след кръщенето ѝ на 30 септември Божията майка я събужда, за да ѝ честити християнството.



Казала ѝ, че има право на 3 желания, които Бог ще изпълни

Първото желание на Христина било Бог да ѝ изпрати мъж християнин, но не по плът, а за да я напътства в християнската вяра и да има някакъв физически белег. Второто – да ѝ даде дарба да помага на хората, и третото – да не предава Богу дух, докато не направи поклон на Божи гроб. Постепенно започва да става точно така.

Среща Георги Палагачев от Смолян. Мъжът, който е известен из града като брат Георги, е пострадал с едното си око в затворения вече уранов рудник “Възход” край града. Брат Георги я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво и как да бъде добра християнка. Два пъти с него посещават светите земи – през 1994 и 2014 г. Точно на хълма Голгота край Йерусалим тя осъзнала, че трябва да изгради храм

Разбрала къде да бъде и че трябва да се казва “Св. Пантелеймон”. Обикаля почти цялата страна, за да събира дарения и материали. Участва с труд в почти всички дейности по страежа.

Мястото, където се изгражда храмът, е известно като Аязмото и е върху земя на Георги. “Земята е на майка ми и на баща ми. За да не ги прехвърлят на мен, директно я дариха на основаната тогава фондация “Св. Пантелеймон” за изграждане на църквата”, казва Георги.

Според него манастирът се посещава много. Освен българи в него идвали да се молят и да запалят свещ гърци, румънци, руснаци и македонци, които отсядат в курорта Пампорово. “Миналата година сме продали 300 кг свещи”, отчита сестра Христина.

Преди да се посвети на църквата, тя има зад гърба си 2 брака и четири деца. “Те вече са семейни, всяко си има дом. Имам две дъщери и двама синове. Всички живеят в България, помагат на всеки храмов празник.

Баба съм на 8 внуци, 6 са моя плът, двама – осиновени”, разказва сестра Христина. В живота си имала моменти на пълна безизходица и отчаяние, но успяла сама да ги отгледа.

Заявява, че не иска награда за стореното от нея. Дори не иска да се говори.

Негодува, че в района на манастира няма добър обхват на мобилните оператори и се притеснява, че ако някой има спешна нужда, няма да може да се свърже, въпреки че комплексът е между областен град и курорт.

Голямата популярност на манастира се дължи на сестра Христина, за която поклонниците вярват, че е надарена с лечителски умения и пророчески дарби. Болни хора от различни краища на България ходят там с надежда да получат лечение и напътствия. “Нищо не умея аз, а Господ. В обителта се прави курбан в началото на месец май. Много хора се събират и за храмовите празници на св. Пантелеймон (27 юли) и св. св. Козма и Дамян (1 юли).

Източник: 24 часа

loading…