За жалост на човек трябва да му се случат някои неща, за да го научат на други..




Иван Балсамаджиев, който днес щеше да навърши 65 години, за живота, лозето, мотиката и молитвата – за истините, до които стигна в своя кратък, но напълно осмислен земен път.

„За мен не е важно да стигна до върха, а да се чувствам добре по пътя. Понякога ще спра, за да отдъхна и да се насладя на гледката встрани. Няма значение какъв е върхът и къде се намира. Казват, че тибетските шерпи, когато са се изкачвали, са спирали и мълчали по 10-15 минути. После, без да дават обяснение, тръгвали пак. Като ги попитали, те казвали, “Ние сядаме, за да ни настигнат душите”.

„Има една истина, която хората над 50 трябва да разберат – че всяка сутрин трябва да те заболи по нещо, но на различно място по тялото. Ако в продължение на една седмица те боли едно и също място – иди се прегледай вече. Но дори и тогава благодари, че си жив.”

„Ако човек не се променя, докато е жив, по-добре да не се ражда. Нещастията, които ни се спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина човек трябва да благодари за всичко, което му се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е болест, или страдание. Няма значение, важното е вярваш, че винаги се намира изход от лабиринта… Мисля си, че всяка болка идва, за да ни върне в пътя. Какво става с козата, когато не е в пътя? Козарят я вкарва в пътя с пръчката.”

„Време е вече българинът да си каже: “Аз съм си виновен, а не другите.” Време е да се приеме такъв, какъвто е, да си прости, за да може по-лесно да прости и на другите и така да заживеят заедно.”



„Човек трябва да бъде открит във всеки момент и във всяка ситуация, независимо дали е преживяна вече, или не.”

„Когато ми съобщиха диагнозата рак, припаднах. Като се свестих, се събудих нов човек. Допреди това живеех в собствените си затвори. Терзаех се дали ще ми запали колата, дали ще стане представлението, дали ще завали дъжд, какво ще ям на старини, кой какво казал… Докато от момента, в който се събудих, съм щастлив всеки миг от тези 24 прекрасни часа.”

„Вярата ни помага да оцелеем в трудни ситуации. Тя носи спокойствие, решителност, самочувствие, мекота, състрадание…”

„Има една поговорка: “Лозето не иска молитва, а мотика”. И мотика иска лозето, но и молитва. Защото тази мотика е изфабрикувана от желанието на човека. Така че молитвата е преди мотиката. Трябва да се помолим ние, вътре в себе си, да се оправим. Когато това стане, и проблемите ни ще се решат.”

Източник: afish

loading…