Спазвайте тези 6 правила, за това как да бъдете добри родители

Като родители, нашата основна роля е да въведем децата в живота, да им помогнем да се развиват и израстват като самостоятелни и хармонични личности. Начинът, по който правим това, е от определящо значение какви възприятия и нагласи ще има детето ни за себе си, за другите, за света.

Осъзнавайки тази взаимовръзка, ние се изправяме пред множество въпроси като: Как да научим детето какво е приемливо и какво би му навредило? Има ли прекалена любов и не разглезва ли тя детето? Да накажем ли детето, когато не изпълнява нашите указания?…

Много изследвания по темата за наказанията показват, че в повечето случаи:

– наказанията не водят до трайни и дългосрочни резултати във възпитанието на децата, а по-скоро пораждат враждебност и гняв у детето към неговите родители;

– не помагат на детето да развие умения за приемливо поведение и умения за вземане на решения;

– посланието, което наказанието често дава на детето, е: „Аз съм лош“…

В тази връзка, когато говорим за добро родителство, би било добре да търсим разнообразни начини на взаимодействие с детето, за да осигурим спокойна среда, в която то да расте и да се развива. Голяма част от отговорите, които ще ни помогнат в изграждането да добра връзка с децата ни, се крият в малките и ежедневни взаимодействия с тях.

Предлагам ви 6 правила за добро родителство, които не са магическа рецепта, но определено си струва да се замислим над тях…

1. Даване на правилния вид внимание

Ако детето получава нашето внимание, само когато проявява нежелателно поведение, в него се затвърждава нагласата, че това е начинът да задоволява своите нужди и да получи вниманието на своите родители. Така ние неволно насърчаваме нежелателни модели на поведение на детето. За всяко дете е важно да знае, че неговите родители имат време, което да посветят и отделят специално за него. Важно е да знаем, че невинаги количеството на времето е определящо за връзката ни с детето. По-важно е качеството на времето ни заедно.

Детето усеща, когато ние присъстваме изцяло с него в конкретния момент. Когато то има своето време с родителите си, детето създава връзка на доверие, в която има възможност да се забавлява, да споделя своите чувства и преживявания в сигурна за него среда.

2. Ясни правила и граници

Разбира се, че доброто родителство не изключва и даването на насоки на детето. Важно е обаче да имаме предвид, че правилата и границите, които поставяме на детето, трябва да бъдат разбираеми за него. Това ще му помогне да разбира по-добре какво точно се очаква от него. От съществено значение е и начинът, по който поставяме границите и правилата на своето дете. Виковете и забраните сами по себе си не са гаранция за ефективност. Нужно е границите да бъдат поставени по начин, зачитащ личността на детето. Когато децата се чувстват уважени и разбрани, те са по-способни да приемат границите, които им поставяме.

3. Последователност

Лисата на последователност в подхода ни към детето го обърква и е източник на напрежение в него. Понякога се налага да променим някои правила и граници, но е важно да обясним това на детето, за да избегнем неговото объркване.

4. Личният пример

Независимо дали ни харесва, или не, нашият личен пример е от съществено значение за възпитанието на детето. Независимо колко и какви съвети и насоки даваме на детето, нашето лично поведение създава по-трайни впечатления и модели на поведение у него.

5. Възитавайте според възрастта на детето

Необходимо е да съобразим начините на общуване и взаимодействие с детето с неговата възраст и особеностите в развитието за тази конкретна възраст. Понякога особеностите на възрастта ни дават отговори за причините в детското поведение. Знаейки, че детето на 1-годишна възраст иска да изследва света, като проучва, и иска да борави с всичко около него, ние не бихме приели като „непослушание“ всички негови изследователски прояви.

Тази нагласа би ни помогнала да имаме по-разбиращо отношение към поведението на детето и същевременно да търсим по-подходящи начини в подхода си към него. Подкрепата, от която се нуждае детето на 1-годишна възраст е много различна от подкрепата, която е нужна на детето, което е на 7-годишна възраст.

6. Не пренебрегвайте индивидуалните особености на вашето дете

Освен възрастовите особености, с които е добре да се съобразим при възпитанието на нашето дете, е важно да сме достатъчно „будни“ и за неговите индивидуални особености и нужди. В този смисъл, всички начини за възпитание и подкрепа на детето могат да бъдат добри алтернативи, които да опитаме, но е добре да бъдем креативни. Трябва да намерим своя собствена „система“ на общуване.

И нека не забравяме, че можем да дадем на детето си само това, което самите ние имаме. Така че, нека се грижим и за своята собствена хармония и щастие. Най-добрите родители са щастливите родители. Понякога ще грешим, понякога няма да се справяме по начин, по който бихме искали. По-важно обаче е да влагаме любов и уважение в общуването си с детето и да помним, че ние също имаме какво да учим. Винаги бихме могли да потърсим подкрепа от подходящ специалист, когато се нуждаем от нея.

Динка Колева е фамилен консултант и социален педагог. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея …

Източник: gnezdoto.net