Дяволското гърло, едно мистериозно място, което събира погледите на хиляди туристи на година!

Дяволското гърло е една от най-вълнуващите и интересни пещери в България. Тя привлича посетители си с тайните, мистериите и загадките, които крие дълбоко в себе си.

Пещерата е част от величественото и отчасти страховито Триградско ждрело. До нея се стига по основния път Девин – Доспат, като пътят минава през Широка лъка. В нея се влиза на групи, придружавани от екскурзовод. Най-хубавото е, че тук може да правите снимки на воля, дори и със светкавица, което в много пещери е забранено.

Легендата разказва, че именно Дяволското гърло е мястото, от където Орфей след смъртта на жена си Евридика слиза в подземното царство на Хадес. Омагьосан от мелодиите, които Орфей сътворявал с арфата си, Хадес се съгласил да върне Евридика в света на живите, като единственото условие било, изкачвайки се към горния свят, Орфей да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята Орфей се обърнал, за да види дали Евридика го следва и точно това е моментът, в който той губи своята любима завинаги. След повторната загуба Орфей плакал толкова много, че от сълзите му бликнал извор, който може да се види в пещерата и до днес.

Входът на пещерата представлява изкуствено прокопан 150-метров тунел след който попадате в Бучащата зала. Наречена „бучаща“ заради силния грохот с който водата на реката пада от 42 метра височина. Това прави и водопада най-високия подземен водопад на Балканите. След Бучащата зала ще влезнете в малка подземна галерия.

След галерията идва и най-голямото предизвикателство – 301 стъпала, по които изкачвайки се ще имате възможността да се насладите отблизо на подземния водопад. Тъй като стъпалата са хлъзгави, по-добре не снимайте, а се дръжте здраво за парапетите. Ще видите и малко изворче в което посетителите хвърлят монети и си намислят желания.

Най-голямата мистерия в тази пещера се оказва подземната река. През 1968 година придошлата река помита над 350 кубика дървен материал, от който не излиза нито треска на изхода на реката. Опити с оцветители вкарани във водата показват, че  са необходими час и половина, за да може водата да измине пътя от входа на пещерата до изходът на реката от нея. През далечната 1970-та година двама водолази се гмуркат, за да изследват пещерния феномен, но за жалост телата им остават завинаги в подземния лабиринт на Дяволското гърло.

Мястото през което ще напуснете пещерата е всъщност нейният естествен вход. От там, след кратко слизане ще стигнете отново до сегашния вход на пещерата.

Мненията относно произхода на името на пещерата са различни. Според едни се нарича „Дяволско гърло“, поради формата на естествения й вход, която наподобява гърло, което поглъща водите на реката. Други пък смятат, че се нарича така, защото нищо попаднало в подземния лабиринт на пещерата не е излезнало от там.

Дяволското гърло фигурира под номер 88 в Списъка със 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.