Вечната битка В България между селяни и граждани

Урбанистите отдавна са отчели високото ниво на расизъм в града. Присъствието на множество суб култури не остава без конфликти и е склонно към популяризация чрез медиите. Свободата даде правото на хората да бъдат различни и така се появиха феновете на футболни отбори, почитателите на политически сили и дори почетни членове на клубове като „Sin City“. Въпреки наличието на много фракции, гражданинът има един заклет смъртен враг – селянинът. 

Не знаем дали си бил номиниран за тази почетна титла с не толкова синя кръв, но ние бяхме официално разжалвани в ранг на кръстовище вчера, защото по-голямата част от личните автомобили е с регистрация от роден град. Софийският трафик винаги е бил независим жив организъм, който не може да бъде поставен в норми. По тази причина откриваш хората, които минават на червено, отнемат предимство, не използват мигачи и смятат, че мистичните надписи „С“, „СА“ и „СО“, са способни да ги предпазят дори от селяни.

Уви, селянинът (в наше лице), не успя да се трогне от факта, че възрастен мъж реши да се престрои в лява лента, без да изпитва задължението от употреба на сигнализиращо устройство – мигач. След кратка размяна на културни ценности, разбрахме, че не сме част от градското население и понеже не сме проплакали в софийско родилно отделение е трябвало да хванем гегата, да хукнем след овцете и да доставяме пресни млечни продукти. Вярваме, че редовният читател е овладял иронията и знае, че подобна ситуация не би ни трогнала, но пък се замислихме и за останалите „селяни“, защото не всички са толкова мили и възпитани, докато сме били с патките – бурната пернишка кръв щеше да остави работа за CSI екип и наследство от 32 зъба (без златните пломби) по тротоара, но това е друга тема. Решихме да покажем основните белези на столичния селянин и защо това отдавна не е толкова срамно.

1. Селянинът с маниери

Не знаем дали това все още е на мода, но все пак се стараем да отворим една врата на жената пред нас, както и да отстъпим седалката в автобуса на гражданките. Въпреки, че тежката работа на полето оставя следа в гласните струни, ние се опитваме да говорим тихо и избягваме повишаването на тон, когато е възможно. В село сме свикнали да бъдем задружни и да поздравяваме хората, без да ги познаваме.

Тази практика може да изненада обитателите на панелни кутийки и подозираме, че е била зачеркната, докато са хвърляли калпака и получава мечтаната титла гражданин на София, България, ЕС и вселената. Част от нас са и единствените провинциалисти в жилищната сграда, които все още отказват да опитомят идеята „Прозорецът, този голям кош за боклук“ и не изхвърляме фасовете, торбичките и дори някои дамски подробности през него – козата на двора може да ги изяде! Срещат се и интересни влечения като засадени домати по терасата, но те са друга тема.

2. Чисти сметки, чисти селяни

Още от древността е ясно, че лирическият герой в селото е наивен и глупав (направо тъп). Тези черти обясняват и факта, че се налага да плащаш двойна такса за стълбище – дори и да живееш на първия етаж или да избягваш асансьора, защото не си влизал в такова дяволско изобретение. Страхът от тъмното се побеждава, след като гражданите свалят безценните осветителни тела от входа, за да ги експлоатират в собствените си домове. И накрая заплащаме месечния наем с основание „Захранване на сметка“, за да може гражданинът Х да спести малко от данъци а.к.а. селски номера на градска почва.

3. Културология

Тежката работа и безкрайната веселба във вечеринките е особен белег на обществото извън града. Нейната интеграция сред синята кръв може да се сметне като пълен провал, но дори и селянинът почива от 14 до 16 часа. Това правило може да се нарушава само от личност с благородническа титла и софийско жителство от времето на Хан Аспарух. Законът упълномощава благородниците да режат с флекс по всяко време на денонощието, както и да се радват на модерната фолк музика в дома, колата и на вилата. Парашутистите от село все още не са разбрали, че западната струнна музика в лицето на Pink Floyd, AC/DC и Whitesnake, са отживелица и белег на ниска култура, щото няма щракане с пръсти. По какво се различава гражданинът от селското общество? Гражданинът не събира натуралните торове на своето четириного, за да го използва за доматите на терасата.

4. Връщаме ли се на село? 

Какво да ти казваме, дори и Бай Ганьо се завърна от Европа. Завръщането при добитъка, кокошките и домашната ракия, става все по-невъзможно. Старите селски къщи се превърнаха в много ценен и скъп имот за английски поданици и германски пенсионери – те не се срамуват от ниския статус в йерархията. Родното село стана като родното Черноморие – забранено е за българи. Тържествено се извиняваме за нахалството, присъствието и цървулите в трамвая. Съжаляваме, че сме дръзнали да бъдем част от този мегаполис, без да попитаме дали може. Няма да мечтаем за злобния поглед на баба с апартамент на бул. Витоша, оглеждайки късите панталони и голите кръстове на гимназистките. И няма по-достоен финал от този на Алеко Константинов:

„Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив — главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила…“

Източник: hotnews