Животът на Мохамед Али – факти и интересни моменти от историята му

Роден на 17 януари 1942 година като Касиус Марселус Клей, Мохамед Али се превръща в боксьорът в тежка категория, който става абсолютен шампион и променя историята – вътре и вън от ринга. Една от най-иконичните американски фигури на 20-ти век. Не просто велик атлет, който превзема всичко с бокса си. Голям активист, който се бори с всички сили и до край срещу неправдите. Разбираме повече за него от приятелите ни в Scatter.bg.

Много хора са виждали негови снимки, гледали са филми за него. Животът му обаче е необятен и всеки един момент от него има историческа значимост.

Той сменя името си на Мохамед Али, когато приема исляма. Бори се срещу войните. И то във времена, когато това поставя кариерата му в сериозен риск. Печели много тежко дело, хората го обикват и го подкрепят. В последствие заболява от Паркинсон, но това не го спира да се бори за по-малко докоснатите от живота.

През целия си живот не позволява на никой да постави вярванията му под въпрос. Влиза в спорта през 60-те години, когато наистина има значение. Бързо минава през аматьорските редици. Успява да си изгради име преди участието си на Олимпиадата в Рим през 1960-та. Направи си Aplay регистрация, за да се впуснеш в надпреварата на живота си.

Тогава, на 18 години, печели златен медал в лека тежка категория. Връща се от там и става професионалист. Първоначално живее в Луисвил, Кентъки. После се мести в Маями, където атакува титлата в тежката категория. Среща много дискриминация, което го кара да изхвърли златния си медал в реката от яд.

През 1964 побеждава Сони Листън и печели първата си шампионска титла. Става звезда, обявява се за най-великия. На 22 приема исляма и това е срещнато със смесени чувства. Защитава титлата си шест пъти и през 1967 година е извикан в армията. Той отказва. Отнемат титлата му, съдят го на 5 години затвор за дезертиране. Обжалва и го освобождават, но не може да се бие. Започва да говори публично, да участва в дебати и да се бори срещу войните.

Чак през 1971 година отменят присъдата му и той може да започне да се бие. Оттегля се през 1981 година след загуба от 1981, а следващата година получава диагнозата си.

Остава силен. Обяснява, че няма болки, леко заваля в говоренето и трепери малко. Не отчита нищо критично. Обяснява как преди това всички са го смятали за Супермен, но най-накрая могат да видят, че и той е човек като тях, който има проблеми.

През 1985 и 1990 участва в хуманитарни мисии и преговори за заложници. През 1996 пали олимпийския огън в Атланта, въпреки треперещите си ръце. Много често се среща с президенти и премиери. Срещал се е с папата. Получава много отличия и почести.

В един момент, по време на интервю със списание People, обяснява, че е трябвало да отделя повече време на децата си, но не съжалява за боксовата си кариера. Не губи време, а си направи регистрация в Аплей казино.

„Ако не бях боксьор, нямаше да съм известен. Ако не бях известен, нямаше да мога правя това, което правя.“

Оставя след себе си девет деца и съпруга. Оставя наследството си – да правиш правилното, да не премълчаваш нищо и да се бориш за това, в което вярваш.