Знаете ли кои храни предизвикват алергии и склонен ли сте към тях?

Напоследък все по-често се говори са хранителните алергии. В менютата на ресторантите вече е задължително да бъдат посочени всички алергени, а майките на малките деца все повече внимават с какви храни ги захранват и дълго отлагат включването на продукти, за които се смята, че могат да предизвикат алергични реакции.

Какви са различните видове хранителни алергии? Кои се проявяват в ранна детска възраст? Кои се израстват и кои остават за цял живот? Отговорите на тези и други въпроси по темата ще откриете в откъса от книгата „Как да живеем с… алергия и астма”, който ви предлагаме.

Римският поет и философ Тит Лукреций е казал: “Това, което е храна за един, за друг може да е отрова.” Това важи и днес. Още в древността са знаели, че не всеки смъртен случай след хранене се дължи на примесена към храната отрова.

Вид храна може да убие лице, което е чувствително към нея. Днес познаваме много хранителни алергии и те се различават (поне на теория) от токсичните реакции. Както в последно време, така и преди двадесет години хранителните алергии са били трудна за изследване област. Чувствителността към храни е много сложна, често пъти със забавен алергичен отговор (който се обяснява с особен вид късна свръхчувствителност). Непоносимостта към храни е сходна на алергията, но при нея реакциите не се предизвикват от алергенния имуноглобулин E.

Белтъкът е алергенът, който предизвиква алергия, а не жълтъкът

През 1986 г. Американската академия по алергология и имунология формулира дефиниции на различните видове хранителни алергии и чувствителност с цел да се внесе яснота в съдържанието на използваните термини. Обърканата терминология е свързана с трудности при диагностицирането и лечението.

Соята и фъстъците са чести причинители на алергия при деца и възрастни

1. Реакции на непоносимост към храна и хранителни добавки. “Реакции на непоносимост” – това е обобщен термин, обхващащ необичайни реакции към храни. Тук не се изключват и алергични реакции. Един пример е “синдромът на китайския ресторант”, който се изразява в главоболие, парливо усещане в гърлото и стомаха и някои други признаци на дискомфорт, когато хората консумират храни, съдържащи натриев глутамат. Тази реакция не представлява всъщност алергия.

Чувствителността към определен вид риба може да доведе до чувствителност и към всички други видове костни или хрущялни риби и всякаква морска храна

2. Хранителна алергия или свръхчувствителност към храни. Отнася се за имунни (алергични) реакции спрямо определена храна или добавки. Категорията включва обичайни алергични реакции, например след ядене на стриди. Най-често веществото в храната, провокиращо алергичната реакция, е протеин.

3. Хранителна анафилаксия. Представлява силна системна (системна означава, че са засегнати всички органи и системи на организма) алергична реакция, включваща алергенния имуноглобулин E. Често е с фатален изход. Симптомите, предизвикани от освободения хистамин и други химични медиатори, се изразяват в оток на гърлото, спадане на кръвното налягане, хрипове в гърдите и коремни колики, както и мускулни гърчове (крампи). Орехи, фъстъци и миди са сред най-честите причинители на анафилаксия. Подобни реакции на непоносимост спрямо храни, но които не са предизвикани по имунните механизми на алергичните реакции, се наричат анафилактоидни реакции. Те наподобяват анафилаксията. Разликата е в това, че храната, която ги предизвиква, води до отделяне на хистамин и други химични медиатори без участие на имуноглобулин Е. Ягодите са пример за подобна храна. Те могат да предизвикат анафилактичен тип реакция, но не е открит специфичен за ягодите имуноглобулин Е. Затова тези реакции са наречени анафилактоидни – в смисъл че приличат, но не са анафилактични реакции.

4. Хранителна непоносимост. С това име се означава неадекватен отговор към храни или добавки в храните, получен по различни механизми, без посредничеството на имунната система.

Механизъм на хранителната алергия

Често се приема, че алергията към храни се изразява само в стомашни разстройства и диария, а вдишваните от въздуха алергени са отговорни за респираторните симптоми. Както вече беше споменато, молекулите на дадено алергенно вещество могат да се разпространяват в организма далеч от мястото, през което са проникнали, и да причинят симптоми.

Стомашно-чревните разстройства, като повръщане и диария, са характерни прояви на хранителната алергия при деца. Кожата обаче е друга прицелна област, където алергията може да се прояви под формата на обрив или екзема. Още преди алергенът да се появи в стомаха, организмът може да реагира посредством мастоцитите в лигавицата на устата или гърлото и да причини симптоми като оток на устните (т. нар. орален алергичен синдром).

Кой е склонен към хранителна алергия?

Само около 1-2 на сто от хората страдат от хранителна алергия, децата – четири пъти повече от възрастните. Някои хранителни алергии са свързани с атопични болести – алергичен ринит, атопична екзема (дерматит), – които имат тенденция да протичат заедно. Сериозен и нарастващ проблем, който се свързва с хранителна алергия, е т. нар. кръстосана чувствителност между латекс (да не се бърка с продукта!) и някои храни, като банани, киви, кестени, орехи, домати, целина и други плодове и зеленчуци.

Установено е, че колкото пациентът е по-млад, толкова е по-голяма вероятността храната да е причина за развита алергия. Хранителни алергии при деца могат да прогресират в астма. Деца, които не се подобряват от астматично лечение, трябва да се тестват за хранителни алергии. Много от хранителните алергии към мляко и яйца се появяват преди 3-годишна възраст и нови алергии възникват понякога с напредване на годините. Хранителни алергии могат да се появят и при много възрастни хора. При тях често се поставя погрешна диагноза поради сложното общо здравно състояние.

Алергизиращи храни и хранителни добавки

Някои храни и добавки е по-вероятно да причинят алергични реакции. Няма точно установени правила кои храни как ще повлияят върху организма. Можете да се чувствате отлично след приемането на някои храни, а към други “нормални” субстанции да реагирате лошо. Около 10 на сто от децата развиват алергия към една или повече от следните храни: мляко, яйца, зърнени храни, фъстъци, орехи, риба и рибни продукти.

Алергиите към мляко и яйца обикновено изчезват с времето, докато други алергии остават за цял живот. Чувствителността към фъстъци крие сериозна опасност до края на живота. Около 25 на сто от децата изпитват непоносимост към портокалов и някои други плодови сокове. Получават диария и обрив около устата, което не е алергия и причина за безпокойство. В случая могат да се заместят с други плодове или с разредени сокове.

Храни, които най-често причиняват алергични реакции при възрастни, са фъстъци, орехи, риба, миди, скариди, раци, по-рядко целина, круши, ябълки, пъпеши и киви. Разбира се, почти всяка храна може да причини алергична реакция. Ако някое по-голямо дете или възрастен показват реакция към една от тези храни, чувствителността е с тенденция да остане до края на живота им.

Алергия към мляко

Алергията към мляко може да се прояви заедно с астма, екзема, ринит, стомашно-чревно разстройство с кървене, особена пневмония (наречена пулмонит) и дори анафилаксия. Очевидно всеки пациент трябва да внимава за поява на признаци на млечна алергия.

В млякото се съдържат различни протеини (белтъци), всеки от които е в състояние да предизвика сенсибилизация и алергична реакция. Повечето от тези белтъчни алергени са топлинно устойчиви, така че загряване и преваряване на млякото не помагат особено за снижаване на алергизиращите му качества. Хора, които заради алергия са принудени да избягват мляко, трябва да са сигурни, че взимат достатъчно калций и витамин D от други храни при хранене. Витамин D помага за абсорбцията на калция. Макар и по-рядко, чувствително към мляко лице може да прояви търпимост към кисело мляко и някои видове сирене, например козе сирене. Витамин А също помага за поддържане на калциевото ниво. Възрастните, които спазват диета, не са застрашени здравословно по отношение на калция, но алергичните към мляко жени в менопауза трябва да си набавят допълнителни количества от този елемент.

Алергия към яйца

Алергията към яйца може да бъде много опасна при децата. Белтъкът е алергенът, който предизвиква алергия, а не жълтъкът. Суровият белтък е по-алергизиращ от сварения, но дори топлинно обработени и сготвени, белтъците на яйцето могат да бъдат евентуални алергени. Чувствителни към яйца хора не трябва да консумират жълтък, ако той е дори и малко примесен с белтък. Деца, чувствителни към яйца, рядко са алергични към пилета и други птици.

Реакциите от алергията към яйца включват уртикариален обрив и ангиоедем, обостряне на атопичен дерматит, гадене, повръщане и анафилаксия.

С течение на възрастта децата стават предразположени към яйца, но алергията може да продължи и до напреднала възраст. В тези случаи е задължително да се избягват приготвени с белтък храни.

Ваксини, произведени на яйчена основа, често предизвикват силна реакция. Основният причинител на алергия при инжектирането на ваксина обикновено е желатинът, употребяван при производството.

Алергия към орехи, фъстъци и бобови храни

Соята и фъстъците са чести причинители на алергия при деца и възрастни. Обикновено фъстъченото и соевото масло (често употребявани в САЩ) са безопасни за алергични хора, но за предпочитане е да се избягват. Течните масла се екстрахират чрез пресоване при температура над 120 градуса, която разрушава алергенните протеини, но при студено пресоване те остават незасегнати.

Соевото мляко (като заместител на кравето) понякога също се оказва неподходящо при изкуствено хранени бебета (вж. глава 4).

Един от най-мощните алергени е протеинът на фъстъците, който в миналото е бил отговорен за много смъртни случаи по цял свят. По неизвестни причини алергията спрямо фъстъци се увеличава през последните десет години, като рискът е най-голям при децата. Педиатрите съветват деца под 3 години да не се хранят с фъстъчено масло, за да се намали рискът от развитие на чувствителност към фъстъци.

Човек, който е алергичен към грах, не е изключено да е алергичен и към други бобови храни и дори към мед, защото пчелите събират прашец и от бобови растения.

Алергия към риба и рибни продукти

Чувствителността към определен вид риба може да доведе до чувствителност и към всички други видове костни или хрущялни риби и всякаква морска храна. Рибните алергени причиняват атопичен дерматит, уртикария и ангиоедем. Много чувствителни астматици могат да получат пристъп дори от миризмата при пържене на риба. Рибните алергени са особено опасни, защото често предизвикват анафилаксия (повече за анафилаксията – в глава 17). Алергичен към риба човек трябва да внимава и при употреба на лепила, произведени от рибни екстракти.

Алергия към хранителни добавки

Хранителните добавки водят до най-различни алергични реакции. Повечето не са от алергичен произход, но са способни да доведат до астма или други алергични състояния. Реакциите, изглежда, са неалергични, тъй като не са свързани с имуноглобулин Е.

Много от оцветителите за храна се пускат в продажба само след като са тествани за здравни рискове и въпреки това невинаги и не при всички хора те са безвредни. Един от най-често употребяваните оцветители е жълтата боя тартразин – дериват, получен от каменовъгления катран. Тартразинът реагира кръстосано с аспирин, поради това астматици, които са чувствителни към аспирин, трябва да избягват храни, оцветени с тартразин.

Алергия към натриев глутамат

Натриевият глутамат се съдържа по естествен начин в някои храни. Използва се за подсилване на вкусовите качества на храните в ресторанти и при фабрикуване на готови продукти. Споменахме вече за “синдрома на китайския ресторант”, при който употребяваният в храните натриев глутамат, освен че предизвиква симптоми като главоболие, гадене, стягане в гърдите, влошава и състоянието на астматиците.

Алергия към сулфити

Натриевият бисулфит и други сулфитни съединения присъстват често в храните, тъй като са евтини хранителни консерванти и нямат вкус. За съжаление те могат да предизвикат редица алергоподобни реакции от ринит до анафилаксия, а при астматично болни – силни пристъпи на задух. Причината за тези пристъпи е била загадка в продължение на много години, тъй като при това разнообразие на храни пациентът не всякога може да се предпази от определена храна. Доста време е било нужно на учените, докато установят, че не самата храна, а консервантите причиняват астматичните и другите реакции.

Пресните зеленчуци често създават неприятности, защото са пръскани със сулфити с цел да се запазят по-дълго свежи и хрупкави. Храните, в които най-често се откриват сулфити, са сушени плодове и зеленчуци, туршии, салами, вина, оцет, плодови сокове, рибни консерви, бира, цитрусови напитки, чипс, гъби.

Алергия към други добавки

Изкуствени подсладители като захарин и аспартам (популярен още като нутрасуит, аспартамът е продукт на генното инженерство – химикал/лекарство, продаван като хранителна добавка) са от 500 до 700 пъти по-сладки от захарта и нямат калорична стойност. Вярва се, че тези вещества са сравнително здравословни, но са регистрирани случаи на астма и сенна треска, свързани с консумацията им. Бензоати и други химикали могат да предизвикат обриви. Тези вещества се използват като консерванти в готови храни, хляб, мляко, маргарин, майонеза. Натриевият бензоат може да изостри астма, въпреки че това се случва много рядко.

Диагноза на хранителна алергия

Основната цел на диагнозата е да установи дали болестните явления от консумация на храни се дължат на алергия или на други причини. Следващата стъпка е да се определи каква храна или група родствени храни са отговорни за развитието на заболяването. Много пъти пациентите сами установяват виновната за симптомите им храна, но е добре личната диагноза да се потвърди със съответните изследвания. Например някои деца, които проявяват нетърпимост към определени храни, всъщност могат да страдат от стомашна язва или да са в предязвено състояние.

Много хора – и деца, и възрастни – страдат от сериозни чревни инфекции. Причината за тях са паразити, които предизвикват стомашно-чревни симптоми.

Анамнезата на пациента е важна за стесняване на кръга от възможни алергенни храни. Добре е да се води дневник, в който се отбелязва коя храна кога е консумирана и кога се появяват симптомите. Ако се установи, че определена храна или сродни храни причиняват симптомите, ще може лесно да се установи дали след отстраняването им от диетата болестните явления стихват.

Ако не се установи коя храна е причината, болният се поставя на т. нар. елиминираща диета, т. е. спира се консумацията на всички предполагаеми алергенни храни, след което се взимат поотделно през определено време, за да се види коя ще провокира симптомите.

Провеждат се и кожни тестове, при които отрицателният тест изключва хранителна алергия. Трябва да се има предвид, че кожните тестове за хранителна алергия дават голям процент фалшиви положителни резултати. Това означава, че пациентът показва положителна реакция към дадена храна по време на кожния тест, без в действителност да е алергичен към нея. Затова кожният тест не може да бъде основа за диагностициране на хранителна алергия.

Кръвните тестове (радио-алергосорбентен тест – RAST) са много скъпи и са по-малко надеждни от кожните.

Резултатът от хранителен провокиращ тест, който включва употребата на съмнителната алергенна храна в малки, постепенно увеличаващи се количества, може да бъде доста убедителен. Този вид тест се провежда само в клинична обстановка или в кабинета на алерголог, в случай че е възможно да се предизвика системна противореакция. Интересно в случая е, че тестът може да се проведе в различна форма. Изпитваната храна може да се дава във вид на прах, затворен в желатинова капсула. В първия случай пациентът не знае какъв вид храна се съдържа в капсулата и дали въобще е храна или друго вещество. При втория нито болният, нито лекарят знаят това и тестът продължава с увеличаващи се дози до поява на реакция. По този начин се цели да се изключи субективният фактор при провеждане на опита.

Не се препоръчват цитотоскичното тестване и сублингвалният (подезичен) тест. Интрадермалният тест също така е много рискован!

Лечение на хранителна алергия

Основният принцип за лечение на хранителна алергия е да се избягват алергенните храни. При някои хранителни алергии, съпроводени със силна и болезнена реакция, се предписва адреналин, който се инжектира при спешна необходимост, а всеки, който веднъж е претърпял анафилактична реакция, трябва да го носи винаги със себе си. Болният трябва да разполага и с антихистаминов препарат.

Правени са опити за десенсибилизация към фъстъци, но те се оказали много рисковани, защото бил използван фъстъчен алерген. Изследванията продължават в посока търсене на генномодифициран алерген, който би могъл да се приложи за имунизиране на чувствителни към фъстъци пациенти.

Из „Как да живеем с… алергия и астма”

Източник: 24 часа

loading…