Ще се изненадате, като разберете кой и защо открива българското кисело мляко! Всеки Българин трябва да знае това!

Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме решили да пишем за българското кисело мляко, признато в целия свят за уникално, ако не бяхме прочели какво съдържа то, че да е уникално, и ако не се бяхме сетили кой и кога установява това… Но да караме подред…

В 1878 в село Изво̀р, Трънско, с има – няма 200 жители, се ражда едно момче. До този момент бащата Гиго и майката Звезда имат осем деца, но нито едно не оцелява, ето защо Гиго за пореден път отправя гореща молба към Бога да запази детето им, като му избира и името Стамен, т.е. да устои. И този път Бог е милостив, защото съхранява и Стамен, и брат му и сестра му, родени след него.

В този беден пограничен район още от турско време мъжете се препитават като дюлгери (майстори строители) по близки и далечни краища. Дълги години и бащата на Стамен е дюлгер, но после се захваща с амбулантна търговия и като купува от Сърбия неща, които няма в България, ги продава от Трънско чак до прохода Шипка, а по обратния път пък купува продукти, които ги няма в Трънско, после ги продава, печели по някой лев и така прехранва семейството си.

А синът Стамен се оказва изключително ученолюбиво момче – до четвърти клас учителите в родното му село не спират да го хвалят, а после в прогимназията в Трън е толкова любознателен, старателен и упорит ученик, че на завършването го награждават с „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин.

И за кой ли път ще излезе вярно твърдението, че на този свят няма нищо случайно, защото тази книга така „омагьосва“ Стамен, че като ученик в Първа мъжка гимназия в София той започва да проявява особен интерес към естествените науки, макар да е отличник по всички предмети. И когато завършва, пред него се отварят две възможности – да се върне в родния си край и стане учител или да се опита да стане лекар.

В ония години в България няма университет, а за образование в чужбина не са били нужни кой знае какви огромни средства, но все са си трябвали пари. И понеже по това време Стамен и на френския посланик у нас синът му са приятели, той „заразява“ Стамен с идеята да учи „навън“, после френският посланик съдейства с едно – друго, бащата на Стамен не се поколебава и вади спестяваните лев по лев „бели пари за черни дни“ и момчето му става студент по естествени науки в Университета на френския град Монпелие.

В университета всички са впечатлени от способния и усърден българин (на снимката в средата), но дали защото нещата му се нареждат така, че учи естествени науки, а иска да стане лекар, но в един момент решава да завърши предсрочно и започне да учи медицина. Откъде обаче пари за това „второ“ следване?

Казват, че баща му почва да ги търси назаем от съселяните си, но не успява, защото в бедния Трънски край хората нямат пари, но понеже съдбата винаги помага на упоритите, се намира някой си Наум Яков – Цинцарина, търговец, който се съгласява да „спонсорира“ ученолюбивото трънчанче. И Стамен става студент по медицина в Женева, а преподаватели са му най – големите европейски светила, като френския бактериолог проф. Масол, който е така впечатлен от нивото на младия българин, че му предлага да стане негов асистент.

По това време, а и днес „Луи Пастьор“ в Париж е световноизвестен институт за биомедицински изследвания. Та руският бактериолог проф. Иля Мечников, негов директор тогава, докато изследва човешкото стареене, установява, че от 36 страни най – много дълголетници има в България и прави научното предположение, че това се дължи на българското кисело мляко, което предотвратява гниенето в червата –  според Мечников  причина за стареенето.

В това време Стамен Григоров е в трети курс и проф. Масол предлага на способния си студент да започне изследвания върху българското кисело мляко. Внезапно обаче парите от България за следването секват, а секват, защото щедрият трънски търговец Наум Яков – Цинцарина го закъсва с търговията… Бащата пък съвсем вече няма пари и Стамен задлъжнява на хазяи, на квартални магазинчета, на колеги и на кого ли не…

И проблемът не е да се намерят пари за следването, защото става ясно – било каквото било, пари за следване повече няма, проблемът е да се намерят средства Стамен да се разплати и прибере в България. И тогава майката – от ония някогашни българи, за които най – важното е хората да не одумват човек, вади четирите жълтици, дълбоко скътани за сватбите на другите си две деца, и мъжът й ги праща в Женева.

И когато Стамен се връща в родния си край, какво и как се случва, никой не може да каже, но в Трън между него и някогашната му съученичка Дарина пламва любов и двамата се женят. Младата жена е от заможно семейство и дали защото от деца се знаят със Стамен, когато той мечтае да стане лекар, но именно по нейно настояване скоро след венчавката Стамен поема към Женева да си „доучи“, а той самият взима в багажа си и глинен съд с кисело мляко…

В ония години се знаело, че нашето кисело мляко се различава от всички други видове кисели млека на земята. Знаело се също, че някога прабългарите отглеждали коне, а млякото от кобилите, наречено „кумис”, съхранявали в кожени мехове. Когато започнали трайно да се заселват по нашите земи, кумис започнали да правят и от овче мляко, а и да го заквасват със стар кумис, при което получавали „праобраза“ на днешното кисело мляко. Накрая взели да подгряват млякото и да го подквасват в глинени и дървени съдове.

Не се знаело обаче, че последните ледникови периоди не заледяват нашите земи, в резултат на което се съхраняват уникални микроорганизми, които виреят само у нас, като например киселата бактерия Lactobacillus bulgaricus (Лактобацилус булгарикус). Не се знаело и че тя полепва по вимето на животните, оттам преминава в млякото им и при подквасването му влиза в симбиоза със сладката бактерия Streptococcus thermophilus (Стрептококус термофилус), след което протича  млечно-кисела ферментация и се получава кисело мляко.

Всъщност открай време, а и днес на много места в България хората сами си го правят, като истинското кисело мляко е леко воднисто, киселее, издържа 4-5 дни и съдържа много полезни вещества заради съотношението 1:2 през зимата и 1:4 през лятото между Лактобацилус булгарикус (бактерията, осигуряваща специфичния му вкус и полезност) и Стрептококус термофилус (бактерията, осигуряваща трайността му).

Произведено обаче по промишлен начин,  съотношението е едва ли не 1:10 в полза на Стрептококус термофилус, което автоматично удължава трайността на киселото мляко, но намалява полезните му вещества, за което ще разкажем в специална статия.

Всъщност в 1905 година 27 – годишният български студент Стамен Григоров успява да изолира от българското кисело мляко бактерията Lactobacillus Bulgaricus, макар първоначално името й да не е това. Младият българин изнася доклад в института „Луи Пастьор“ в Париж и в него съобщава за своето откритие – българското кисело мляко, което се прави от прясно мляко, е уникално по своите полезни качества, защото в млечно – киселата ферментация участва една бактерия, която вирее само на територията на България.

Година по – късно Стамен Григоров се дипломира като лекар и защитава докторска дисертация, а проф. Масол му предлага да стане ръководител на катедра в Медицинския институт в Женева или директор на института „Луи Пастьор“ в Сао Пауло в Бразилия, но д-р Григоров отказва примамливите предложения и се завръща в България.

Става околийски лекар в болницата в Трън, а персоналът е той, един фелдшер и две медицински сестри. И в студ, в пек, в дъжд и в сняг и с една двуколка д-р Григоров обикаля околността, за да се добере до най – отдалечените махали и нагледа болните от туберкулоза, защото по това време навсякъде в България върлува тази нелечима болест… И не спира да взима от тях секрети и да ги изследва ли изследва под микроскопа, подарен му от проф. Масол, в импровизираната болнична лаборатория.

В 1906 в списание „La presse medicale“ д-р Стамен Григоров прави публикация, че (може би) е открил противотуберкулозна ваксина. Малко по-рано обаче двама французи – Албер Калмет и Камий Герен – също са известили медицинското общество, че (може би) са открили противотуберкулозна ваксина. Френската ваксина обаче е профилактична – за предпазване от туберкулозата, докато българската е действаща – за лечение на болестта.

В следващите години французите продължават изследванията си, а д-р Стамен Григоров ги прекъсва, защото у нас избухва Балканската война (1912), после Междусъюзническата (1913), а накрая и Първата световна война (1914 -1918) и през цялото това време д-р Григоров е по фронтовете, където спасява и лекува стотици ранени войници и където хиляди войници умират от смъртоносната холера.

Там докторът давал на заразените плесенясал хляб и най – вероятно е знаел защо или е имал нещо предвид, при това в правилната посока, защото в 1928 бъдещият Нобелов лауреат Александър Флеминг ще установи, че мухълът произвежда една субстанция, която спира развитието на много болестотворни бактерии, и от плесента Рenicillium notatum ще изолира пеницилина – първия в света антибиотик, спасил след това милиони хора от смърт…

След войните Д-р Григоров иска „карт бланш“ за своята ваксина и макар днес да не е открит документ за разрешение, вероятно го е получил,  защото между 1922 – 24 година той прилага ваксината си в Александровската болница в София, а в това време французите Калмет и Герен също прилагат своята ваксина BCG (Бе Це Же). И днес обаче съществува мнение (ние не можем да вземем отношение), че българската ваксина била по – добра, но понеже никой не знаел кой е д-р Стамен Григоров от някаква затънтена болница в някакъв затънтен град на Балканите и понеже нямало кой да популяризира неговата ваксина, френската BCG става основното средство за лечение на туберкулозата в световен мащаб, макар и много по – късно.

Някъде по това време д-р Стамен Григоров открива в Трън болница за туберкулозноболни и много от тях излекува със своята ваксина, като я прилага и на болни в санаториумите в Искрец и Трявна. Всъщност както за този период, така и за всички периоди в живота  на д-р Стамен Григоров сведенията са твърде оскъдни, но все пак се знае, че като експерт по туберкулозата, както бихме се изразили днес, не отказва да работи за по – кратко или за по – дълго време и в болниците в Горна Оряховица, Велико Търново, Провадия и Варна.

През 1935 италиански колеги го канят в санаториум за туберкулозноболни в Милано и там българският лекар постига с ваксината си такива резултати, че документират успешното му лечениет като „cura bulgara“ (българско лечение). И то се практикува до 1951, когато Световната здравна организация налага от този момент нататък да се използва само френската ваксина BCG.

Без съмнение когато открива бактерията Лактобацилус булгарикус, ако д-р Стамен Григоров е бил останал в Женева и продължил там научната си кариера, е щял да стане световноизвестен учен. Но изборите в живота са много лични и затова никой не може да каже дали в импровизираната лаборатория в Трънската болница той не се е чувствал по̀ на мястото си, отколкото в някоя отлично оборудвана швейцарска лаборатория…

А и съпругата му Дарина се оказва удивителна жена, която цял живот неизменно подкрепя мъжа си и където и да живеят, създава дом, изпълнен с любов и красота… И четирите им момчета стават изключително стойностни хора и д-р Стамен Григоров и съпругата му са много горди с тях… И само малко съжаляват, че нито един от синовете им няма собствени деца, но какво да се прави – съдба…

Източник: newme