Старобългарските имена на месеците, които отдавна сме забравили и не споменаваме

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.

Ето как са ги наричали:

Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). „Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.

Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било „Месецът на страшния лед“.

Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.

Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало „Многоцветният месец“.

Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – „Тревистият месец“.

Юни бил Червеник (Изок) – „Червеният месец“.

Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – „Месецът на жътвата“.

Източник: Дарик