Смирение, мерене на кръвното и редовна гимнастика – Тайната на на Латинка Петрова, която празнува 75 години

Живей по-бавно, за да живееш по-дълго!

Четете вестници, книги, поезия – за свежа памет

Парцалев ми каза: Виж картона ми – няма написано никъде СПИН

– Латинка, на 1-ви януари имаше 75-годишен юбилей. Как го отпразнува и какво си пожелаваш за Новата година?

– Думата юбилей малко ме стресира – просто някой статистик е седнал и е започнал да изчислява годините и да слага рамки в живота ни, но не е страшно, че навлизаш в такива години, защото някои си отидоха млади, ето и Ласкин – само на 48 години… Моята майка все планираше нещата, например какво иска да направи след 5 години, след 10… и така може би с това далекобойно оръжие се зареждаш с време. Аз самата не смея толкова напред да планирам и гледам главно това, което ми предстои в момента, но се стремя да съм в кондиция. Иначе за рождения ми ден си бях в къщи с мъжа ми, а внучката ни също беше с нас и си направихме тихо семейно тържество. Искам със смях да преминавам през живота и се сърдя на себе си, когато ме спохождат тъжни мисли.

– Как поддържаш този младежки дух и оптимизъм?

– Искам да кажа, че е хубаво първо да поддържаме рациото си и да четем, няма значение какво – вестници, книги, поезия, защото така се поддържа паметта. Аз гледам новини и политиканствам – всичко по света ме интересува и се стремя да поддържам с възрастта както мисловната си дейност, така и физиката си. Не можеш да си позволиш да не знаеш кой управлява, да се чудиш как се казваше този или онзи политик или какво беше името на президента… Слушах скоро едни фолкпевици – не знаят къде се намират, а мен безпросветността винаги ме е стресирала и спазвам една дистанция от такива неща, от страх да не попадна в тази духовна нищета.

– А на колко години се усещаш?

– Може би се усещам на 50, това са едни добри, мъдри години. За мен разковничето към духовната кондиция наистина е най-вече в смирението, което човек познава с възрастта. По принцип се наблюдавам и редовно си меря кръвното, а от февруари съм си обещала да започна отново да плувам, за да съм във форма за представленията, които ми предстоят. Също така всеки ден си правя гимнастиката. Не може само да си почиваш – трябва много движение и ходене, да навиваш километри – аз ходя до аптеката, връщам се, после излизам до плод-зеленчука,връщам се… и така се трупа километраж.

– Ти участваш в новия мюзикъл на композитора Стефан Димитров – “Бразилски нощи”. Каква е ролята ти в него?

– В мюзикъла съм зла, алчна леля и по-скоро е драматично присъствието ми, но защо да не се появя и в това амплоа. На сцената сме 70 човека, сред които е и певицата Кристина Димитрова, с която станахме чудесни приятелки, с Прея също, въобще сме един букет от интересни личности и зад кулисите е много смешно. Музиката в спектакъла е великолепна, като в нея се прокрадва и българският дух на добрата естрада.

– Още ли да събираш забавни истории и материали по твой адрес?

– О, да – събирам ги за книгата, която се надявам да издадем още тази година. В момента я пиша и ще сложим вътре и едно CD с 13 песни от “Златния кос”, както и мои стихове и смехориите от моя път – ще е тип албум. Изрязала съм си от вестници и доста абсурдни материали, които ще включа в нея, като например как въртя лютеница в казан посред нощ пред блока или как от дълги години имам кола – Москвич, която поддържам и от време на време махам чергилото, за да я галя и да я лъскам!!! А аз вече 10-та кола троша, но Москвич никога не към имала!

– Любовник обаче никога не са ти приписвали…

– Да, въпреки че аз бях много хубава и можех да имам и някой от ЦК, но на Козирога му е дадено да копае.

– Любим виц?

– Мъж отива в издателство и дава своя книга да я прочетат. След време идва и пита редактора – прочетохте ли книгата? Редакторът отговаря без ентусиазъм – прочетох я. Авторът – прочетете я пак, може би трябва малко повече огън в произведението? А той – не, не, по-добре цялото произведение в огъня!

– Какво те сближи с Парцалев и какъв човек беше той?

– Това е най-добрият човек, когото познавам. Сядаше до мен и си говорим, говорим – познавах му и погледа, и сълзата… Той вика – Лоте, запазваме си всичко, което сме си говорили един за друг. Парцалев беше толкова крехък и раним и може би затова имах едно майчинско чувство към него – все едно съм го отгледала. Вили Чаушев също ми е казвал – толкова уютно ми е при теб, като при мама. В мен има сила да покровителствам и един майчински дълг. Като ходих всеки ден в Правителствена болница при Парцалев и той ми казваше – Лотче, не се страхувай, виж картона ми, няма написано никъде СПИН. В един такъв момент виждаш, че не парите решават, а тялото се поддава. Той беше много небрежен към себе си, но ако имаше 50 души в ресторанта и той плащаше за всички и ги забавляваше. Парцалев беше комета – светна и угасна.

– Кой от другите колеги, с които си си партнирала на сцената имаше най-голямо чувство за хумор?

– Освен Парцалев, естествено и Кольо Анастасов, както и Вили Чаушев, Бог да ги прости. Става ми ужасно, че “Раковска” вече се изпразни от познатите ми хора, докато преди през 2-3 метра срещаш някого и си казвате – хайде да пием по кафе, а сега са много по-малко тези хора…

– Ти си била в един курс със Стефан Данаилов. Бяхте ли влюбени още тогава всички момичета в него?

– Да, бяхме влюбени в него, той си беше много красив и пластичен – много хубаво танцуваше. Момчурляк си остава и до сега, големият артист винаги си е една душичка, едно дете – нищо, че е Мастер. Той е чудесен човек и голям добряк, но много преживя милият. Сега прочетох, че започва нов спектакъл с Аня Пенчева и искам само да е добре.

– Виждаш ли някаква ирония, че във филма “Господин за един ден” с Тодор Колев ти се появяваш в тв реклама, а след много години добиваш голяма известност, точно с участието в реклама?

– Ха-ха. Не знам, но синът ми е ядрен физик – доктор на науките и с него често спорим на тази тема. Той мисли, че всичко е случайно, а аз казвам, че няма нищо случайно! При мен така са се случили нещата, защото явно свише ми е даден шанс тогава да се покажа. Ако не бях стояла 9 години в Сатирата, сигурно щях много повече да дам и аз от тъга си тръгнах от там, но явно така е трябвало да стане. На всеки има определено таванче и щом го достигнеш – удряш, удряш, счупваш си главата и си казваш – така е трябвало. Защо не е имало шанса този пробив при мен да се случи по-рано – не знам, но ето с една реклама навлизаш във всеки дом и щат – не щат хората те гледат. В театъра играеш пред 500 човека, а така те гледат милиони… Може би си е сатира на съдбата, че и във филма бях в реклама.

– А случайно ли е според теб, че със съпругът ти сте родени на 1-ви януари и как съжителстват двама Козирози -имахте ли сблъсък на характери?

– Ами, не е случайно, дори Ванга ми каза, че ще срещна един, който лев няма и като се прибрах почти веднага го срещнах. Той тогава пееше в радио “София” и се запознахме покрай репетициите на “Женитба” на Гогол в “Сатирата”. Аз слизам в бара и го гледам – той един красив и му казвам – бях при Ванга! А той – И тя какво каза? – Че на теб ти се падна да ме заведеш на кино. Оказа се наистина, че няма един лев и отишъл при настойника си да му поиска два лева, за да купи билети за кино. Двамата Козирози вече толкова години живеем в хармония и за мен балансът е ключът към всичко, както и да не правиш на човека до теб това, което не искаш на теб да ти се прави. Със съпругът ми никога не съм имала поводи за ревност и никога не съм бъркала в джобовете му за носни кърпички, пари, или други улики…

– Твое изказване е: “Тежко на този, който не е изстискал всичко от себе си в тази тръпка – любовта, той не е живял!”. В този смисъл – ти считаш ли, че си живяла истински?

– Да, живях истински, човек наистина би бил безкрайно беден и нещастен, ако не е изживял това, ако не се е докоснал до любовта… Харесвам живота си до тук, беше шарен и ако отново се повтори, може би пак такъв бих искала да бъде.

– През септември дъщеря ти Линда те зарадва с внуче. Каква баба е Латинка и на какво искаш да научиш малката Леа?

– Ех, ако внучето вземе моето чувство за хумор, това значи, че богатството е в ръцете й, защото така се преживява по-леко този земен път.

– Имаш опит в политиката. Коя е темата или събитието в страната ни, която те е развълнувала най-силно?

– От всичко се вълнувам, що касае политиката. Спомням си, че още като дете с баща ми слушахме радио “Свободна Европа”, долепени до приемника и скрити зад плътни пердета. Сега също следя и ме вълнуват пререканията между двете големи партии. Слушам ораторите в Народното събрание – явяват се някои с такава лоша лексика, или с диалекти, това мен ме обижда като българка.

– Ако имаш власт, какво е първото нещо, което би променила?

– Всички общини в България да изготвят списък на хората, които страдат и са с ниска пенсия, болни и на легло – поименно да се знаят нуждаещите се. После да се назначат хора, които да са патрони към всички бедстващи и да отиват до всеки адрес, като на 10 блока да има един отговорник, а не да пилят нокти по цял ден в общината.

– Стига ли ти пенсията?

– Получавам 214 лева и естествено би било мъчително да живея само с тези пари, но аз работя и не се оплаквам, въпреки че не го приемам, защото това са 4 по петдесет лева… Кое първо да купиш, а трябва и да покриеш сметките!?

– Кой спектакъл би препоръчала на родните политици?

– “Прокурорът” на Георги Джагаров.

– В началото на творческия ти път си работила като певица и си имала възможност да се запознаеш с Лили Иванова. Поддържате ли връзка с нея и с днешна дата?

– Лили е велика! Тогава имаше един Велински от естрадата, който веднъж ми каза – ела да чуеш тази певица! Отидох на това нейно участие и разбрах, че ще стане голяма дама в бъдеще и това наистина се случи. След това с Лили имахме кореспонденции с картички, но тя е човек самотник, допуска много малко хора до нея и е права.

– Била си четири пъти при Ванга. Срещала ли си се там с известни партийни лидери, които също често са я посещавали?

– На два пъти срещнах Людмила Живкова при нея. Първият път излязоха четирима мъже с тъмни очила и черни костюми и Ванга вика – тия са от “Тексим” – единия ще влезе в затвора, другия ще го утрепат… После срещнах Людмила и Ванга каза – тя дойде за майка си, ама късно. След това, когато Людмила й се наложи да пътува със самолет и Ванга вика – горкото момляче, не трябваше да лети.

– Ванга ти е предсказала, че няма да загинеш в самолетна катастрофа и ти дори успокояваш с тези нейни думи всички, с които летиш заедно. Питала ли си я защо се случват тези инциденти, в които загиват много хора?

– Да, веднъж попитах Ванга – защо загиват толкова невинни души, още неизвървели земния си път в тези самолетни катастрофи и тя каза следното – заради един, който е щял да направи много злини. После съм се питала защо е точно така, но…

– Какво е вярата за теб?

– Всяка сутрин ставам с благодарност към Бог, че посрещам слънцето и мога да се радвам на дребните неща, а вечер също му благодаря, че съм имала пълноценен ден и не ме боли нищо. Вярвам, че ако вършиш добрини, Бог ти изпраща всичко, каквото ти е потребно и затова казвам – направи колкото повече добрини през деня и ще ти се върнат още в този живот.

– Любимата ти мисъл?

– Живей по-бавно, за да живееш по-дълго.

Нашият гост
Обичаната актриса Латинка Петрова стартира своята дългогодишна кариера не на театралната, а на музикалната сцена. Едва 16-годишна тя дебютира пред публика, като народна певица, но след време открива истинското си призвание и кандидатства във ВИТИЗ. Приета е в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, където следва заедно с други големи имена като Стефан Данаилов, Меглена Караламбова, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Илия Добрев, Продан Нончев и други. След това 29 години играе в Сатиричния театър, но за съжаление 9 от тях няма възможност да изяви пълноценно таланта си и затова си спомня с горчиви чувства за този период. Истинската популярност идва при нея след атрактивното й участие в известни тв-реклами на мобилен оператор. В момента Латинка участва във ”Френски меден месец”, “Любовта – това съм аз” ”Луда нощ по френски”, в пиесата на Камен Донев – “Работно време” и в мюзикъла “Бразилски нощи”. От първи януари 1974 година тя е омъжена за тенора и художник Красимир Джонгалов, с когото имат две деца – Линда и Мартин.

Източник: Труд