Всеки Българин трябва да посети Гложенският манастир „Свети Георги“! Изглежда като Средновековен замък, кацнал върху скалите

Гложенският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец” е едно от най-впечатляващите духовни кътчета в България. Аз поне не се сещам да съм била на друг такъв манастир – „кацнал” на скалистия връх или „израснал” от скалата или „вкоренен” в скалата. Той се извисява над селото и гората, за да приветства Бог и вярата на хората в Него.

Гложенският манастир е чудният „купол” върху планинския склон Лисец, под планинския връх Камен Лисец, близо до село Гложене, на 12 км от град Тетевен, към Ловчанска епархия, при това близо и до София – на около 100 км.

Манастирът е величествено издигнат върху огромна отвесна скала. Слабо е да се каже, че средновековната постройка е красива гледка или чудесен пейзаж. Гледката в първия момент, в който я видиш, е толкова впечатляваща, че граничи по усещане със сбъдната мечта, красив сън, изобщо нещо толкова силно, че хем настръхваш от величието му, хем олекваш от вълнението, което замъглява разума ти.

Неописуемо е чувството, докато колата или рейсът пъпли нагоре по виещия се път по склона – страх и вълнение се преплитат в един екстремен планински възел. Страх, защото пътят до манастира е доста отвесен, тесен, при това със завои. До горе, ако сте от по-смелите, няма да преминете пътя със затворени очи.

Когато аз пътувах за първи път до там, разказвах на спътниците си истории за премеждия в планината, морето, на пътя, в града… А те ме гледаха втренчено и цъкаха с уста: „Ама на теб наистина ли ти се е случило всичко това? – Да, казвам. И това. И добре, че доплуваха двама човека от брега, защото морето вече ме беше завлякло в своите дълбини. Да не ви разправям пък какво стана, когато върху къщурката ни в планината падна мълния!”.

Да, като цяло пътят „предразполага” към страховити помисли и разкази с неочакван край. Е, аз им разказах толкова свои случки за ситуации „на ръба”, че накрая всички дружно се смеехме на моя невероятен „малшанс” или „късмет” (който както предпочита да го нарича – аз предпочитам „късмет” и предпочитам случването на живота пред неслучването на „сигурността”).

Така пътувахме първия път – подценявайки стръмния маршрут към Гложенския манастир за сметка на моите минали приключения. Втория път пътят не ми се видя толкова страшен и дори имах силата да се любувам на природата.

Разбира се, може просто да тръгнете пеша от село Гложене по горска пътека. Казват, че се стига за около час.

Та, ако сте с кола, слизате там, горе (има къде да се паркира). И се разкрива пред погледа ви гледката – Гложенският манастир е изправил широките си „плещи” на самия ръб на отвесната скала в края на склона. Отдолу гората, отгоре пак гората, а манастирът като че всеки момент ще се гмурне в зеленото море.

Легендата разказва, че Гложенският манастир е построен през 13 век от киевския княз Георги Глож, а през 15 е реконструиран.

Според вярването князът е намерил дом по тези земи, когато е бягал от Русия, гонен от татарите. Тук е бил приютен от цар Иван Асен. Князът дал името на селото – Гложене.

Георги Глож и неговата свита първоначално били построили манастира в ниското, над селото, но точно когато вече бил изграден, една нощ започнал да се руши, а чудотворната икона на Свети Георги, която русите носели със себе си, изчезнала. Скоро князът я открил сякаш кацнала върху скалите, на които днес „расте” манастирът и вярата.

Чудото било красноречиво и князът построил нов манастир на мястото върху скалите. Първоначално манастирът е трябвало да се казва Преображение, но след Чудото е наречен „Свети Великомъченик Георги Победоносец”. Манастирът е построен в затворен кръг, като укрепление.

За тази легенда няма много реални доказателства, защото от периода, за който се говори (13 век) няма данни за съществуването на такъв княз в Киев. Науката е на мнение, че строежът на църквата и манастира напълно съвпада с традициите от Средновековието-15-16 век.

И все пак този величествен отрязък от Средновековието, който се пъчи гордо в подножието на връх Камен Лисец, е бил интелектуално средище и революционен център. Самият Левски многократно се е укривал в него.

В килийното училище към манастира, откакто съществува, са били обучавани ученици за учители и свещеници. В село Малък извор, което е близо до селото, също е бил изграден метох към Гложенския манастир и килийно училище.

В манастира е имало немалко писари, които са преписвали свещените книги. А за това, че Левски често е отсядал там при своя приятел Хаджи Евтимий има записани спомени на монаси от манастира. До днес е запазено и реставрирано мястото, където Левски се е подслонявал в обителта.

 

Манастирът и църквата са построени наново през 19 и началото на 20 век

В края на 19 век манастирът е бил опожарен. Това е наложило да бъде построен наново. А през 1913 г. при силно земетресение, църквата е била съборена до основи. Съжалението за нея е било огромно, тъй като църквата се е славела със своята изключителна красота и духовна ценност. На нейно място е построена нова църква, а от старата е запазен единствено тунелът, който я е свързвал с манастира.

Във вековете манастирът е бил обител със затихващи и възраждащи се функции, но винаги е идвал моментът на възраждането му.

Ако не сте били там, го направете, има какво да видите и със сигурност то ще остане задълго в паметта ви. Може и да отседнете в манастира, има стаи за туристи.

Източник: itravel