Живата вода в Боснек разпознава грешниците, Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Болни и отчаяни търсят лек и просветление в полите на Витоша
Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Село Боснек е сгушено в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България – „Духлата“. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен „Живата вода“.

На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Хора от най-близката махала до него твърдят, че „Живата вода“ разпознава кой е грешен и не се е покаял. Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.

„Живата вода“ е безспорен природен феномен. Изследователи твърдят, че подобно нещо

има само на още едно място в Европа – във френските Алпи

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес, макар че е била известен още преди векове. Споменава се в пътеписите на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора Чешмата на щастието. Хората идват на това място по различни причини – някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си

тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига

на тласъка на живата вода.

До местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил. Преди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че трябва да се направи нещо по-трайно. Потомци на някогашния хлебар на селото Витан Стоянов днес разказват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница. Като младеж той работел при италианците, строили Рилския водопровод.

От тях попил европейската култура, включително и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на изложение в Загреб през 1928 г. направена по собствена рецепта торта. И до днес местните си спомнят вкуса на хубавия му хляб. Казват, че една от тайнете му била, че го замесвал с живата вода. Предполага се, че тъй като къщата му била най-близо до извора, негова била и идеята чучурът да прилича на фонтаните от европейските площади. Така майсторът каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов

направил без пари каменната глава, която да прилича на дракон

За „Живата вода“ се разказват разни легенди. Според една от тях, когато пред змея, който се крие в извора, застане грешен човек, водата спира. Може би затова в близката пещера, където има още един извор, е поставена скала с малка икона на Бородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.

Според друго поверие на върха над карстовия извор имало езеро, близо до днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено, страшилището се гмурнало в езерото, водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.
Освен в лековитата сила на водата посетителите търсят изцеление и от Божията майка пред образа и в близката пещера. Местните казват, че в момента, в който я поставили преди 5-6 г., на скалата

над нея се появил ликът на Пресвета Богородица

Познавачи на околностите разказват, че оброците по тези места били многобройни. За жалост и съвременни иманяри ровили около тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната й ще остане не разгадана още дълго. Кой знае, може пък това наистина да е чешма на щастието.

6 реки текат в Духлата

В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек местност Врелото е най-големият в района карстов извор. В пещера до него е открито гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и друга подземна река.

Сиромашко море радва местните

През Боснек минава и река Струма, която пък през лятото става чудесно място за отдих. Местните му викат „сиромашкото море“ заради многобройните посетители не само през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща отново в коритото си в края на селото.

Източник: Стандарт