“Да съм слънчево момиче”, Петя Дубарова




Лятото е тук и ние вярваме, че всеки един от нас дълбоко в сърцето си остава момиче на слънцето дори в сезоните, когато слънцето не е толкова жарко. Затова се сетите за това любимо стихотворение на неповторимата Петя Дубарова, която споделяме с вас (бел. Ред.)

 

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,

то сгушва се усмихнато в
мене и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам да слънце цял живот да имам
и да мога винаги да па рит;

да нося дъх на слънцето негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да кажат “Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево
червено дъх на слънцето с кръвта си”.



Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – с мен да не изстине,
а светлото като мое кръв червена

да блесне над земите и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказвам
и аз ще бъда жив, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

Източник:  edna

loading…