Валя Балканска с уникални думи! Само захар и олио си купувам, другото бера от двора..

Валя Балканска е родена на 8 януари 1942 г. в Лъкът, махала над с. Арда, Смолянско. През 1977 г. нейна песен излетя със станциите „Вояджър-1“ и „Вояджър-2″ в междузвездните пространства. Награждавана е с орден „Стара планина“ (2002 г.), с Олимпийската награда на Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис (1997 г.). ЮНЕСКО я обяви за гражданин на света. Когато навремето Тодор Живков я накарал да изпее нещо по-слабо известно тя започнала “Тръгнал Тодор на гурбет да отива”, а Живков скочил и се хванал на хорото. Охранителите му я погледнали стръвнишки и се опитали да го убедят, че това не е полезно за здравето му, а той се смял и още по-нависоко заподскачал.

Като засвири родопската каба гайда, едно топче в стомаха се отприщва и ти казва: „Запей си свойта песен!“ Затова и песните на великата Валя Балканска са съпровождани винаги от гайда, а магията идва от Родопа планина – широко скроена и лирична. Намираме 73-годишната народна певица в дома й в Смолян, тръгнала за поредната фотосесия, която е обещала. Бърза, за да не я свари дъждът.

Жената тръгнала от родопската махала със седем къщи и стигнала до Космоса с песента “Излел е Делю хайдутин”, обича земеделието. Казва, че каквото посееш у хората

 

и каквото посееш в земята, това излиза наяве.

“Посях родопската песен, както навремето са посели азбуката двамата братя. Сред природата чувствам, че тая земя ме храни и че има живот. Силата на родопчани е в Родопа, в родния край.” Когато не е по участия, прекарва времето си в градинката си, което е на 5 минути над Смолян.

В апартамента си в града ходи само, за да полее цветята. “Имам си една градинка, чопля си по двора, като баба, всичко засаждам в нея. Нещичко съм си посяла, въртя се около него, радвам се като виждам, че расте. Ягодки, малини, овошки, картофи, да знам, че не е ГМО. Шареният нашенски боб, а не онзи дето е смесен и като го сложиш в тенджерата не се вари, а тропа. Забравихме родопския качамак, родопските сирена, баниците ни, пататника. Сега гледаме всичко да е наготово и набързо и само да сложим нещо в стомаха.” Прави си зимнината сама, не за да изкара зимата, а защото е екологично чиста. Тоя внос ни умори, казва Валя. Само захар и олио си купува, всичко друго е докоснато от ръцете й. Снабдила се е и с истинско масло от района.

Всичките й челяд е в Смолян, хвали се певицата с извънземен глас. Бог я е дарил, с 3 деца, 5 внука и 5 правнука. “Единият ми правнук се казва Валентин. Голямото дете на сина ми също. Когато се роди, ми казаха: “Майко, ще вземем първата буква на името ти и славата ти.” Така го нарекоха Венцеслав. Дъщеря ми също кръсти едното си момиче на мен – Валерия.” Комшиите често й викат: “Валя, голям род имаш!”, а тя им отвръща, че когато в къщата има боклук, има живот. Чиста ли е къщата, няма го живота. Винаги, когато тръгва на път децата я питат, кога ще се върне. Чакат да им разказва, а тя ги събира всички в двора да пеят народни песни и да си разказват истории. Приготвя им само български манджи и ги учи да уважават себе си, за да ги уважават и другите.

Питаме я каква е ролята и като пазител на българското? “Да се боря за доброто Лошо много бързо можеш да направиш. Направи добрина, да те видя как. Ние трябва да обичаме народа и да му казваме как и откъде е пътят. Излезе ли водата от коритото, тя се разлива. Трябва, като си направиш вадата, водата да си върви по нея.

 

Обаче една птичка пролет не прави, всички трябва да се застъпим за българското. Защото едно огнище, когато изстине, трудно загрява отново. Едно дърво като посадиш, много бавно расте. Затова трябва да садим дървета, да поддържаме огъня, за да е здрав домът ни и да е живо семейството. Защо българска песен излетя в Космоса – защото Делю е бил войвода, бил е силен. На всяка цена трябва да се изучава фолклор в училище.”

Скоро Валя Балканска се върна от участия в Китай, за където казва, че няма един фас по улиците. “Как не се хвърлят найлонови торбички при толкова много хора, а ние сме 7 милиона и боклука е повече от нас. Унищожаваме природата и водите. Когато съберат боклука, вместо в контейнера да го хвърлят покрай реката, а не мислят, че се затлачва, че затлачват и душите си по тоя начин.

Ще си платим цената за това и ще я плащаме дълго, ако няма жестоки глоби за такива хора. Свикнали сме да се замисляме чак като ни бръкнат в джоба, ама и това е за кратко, не се мисли за бъдещето, за тези, които остават след нас. Ами, къде са онези седенки, когато хората се събираха и се веселяха, а сега където й да отидеш, не могат да се гледат помежду си. Родопчанинът е твърдо посаден в земята си и се държи за земята и за хората, които са покрай него, защото малко уважение ни остана, ние забравихме да казваме едно добър ден. По-добре сведи глава и поздрави, отколкото да се обиждаш. Скоро бях в Бяла Слатина в един старчески дом, вярвайте ми, след това съм болна. Както и когато ходим в домове за изоставени деца. Те не са сираци, те имат родители, които може би имат и възможността да си ги гледат, но не ги гледат. По-лесно им е да си ги раждат и да ги дават на държавата като смятат, че държавата е длъжна.

Ами като държавата не ти дава, защо създаваш поколение тогава?!, пита възмутена народната певица и като истински Гестапо, както я наричал съпругът й навремето казва, че трябва да има поне 6 месеца казарма, за да има трудово възпитание. “Ние изтървахме края и не можем да хванем дори и началото, да им покажем пътя, че трябва да се работи, че трябва да се строи, че трябва да се уважават хората. Защото всеки е роден от родител и родителя не е намерен на пътя, той е създаден и създава. И всички сме длъжни да уважаваме родителите си. Децата да уважават по-възрастните. Аз съм уважавала и уважавам до ден днешен по-възрастните от мен. Знам, че който е лапнал залък повече, той знае повече! Ако виждаш, че този човек ти показва пътя, приеми го или наведи глава и кажи – може да не е прав, но чакай да се вслушам.”

Корените трябва да се задълбават, защото в България останаха малко българи, казва родопският славей. “Гоним навънка децата, родителите се тормозят да ги изучат, да им дадат хляб в ръцете и накрая отиват и дават полезния труд в чужбина. Който постои няколко месеца извън България се връща и вече с развален говор. Като му удариш един през устата и му кажеш, кое е истината, тогава ще се разбере, че не трябва да напуща езика си, защото ние по това сме разпознаваеми.”

Липсват ми добрите отношения между хората, които имаше в миналото, споделя певицата. Сега надделява злобата, завистта и кой повече да припечели. За мен парите са просто необходимост, да си свъриши нещичко, а не да правиш милионите. И добавя по родопски: “Харчи докато си жив, после кел файда!” Говорим си и за завистта. Тя идва оттам, че народът е мързелив. Ние ги научихме на лекото и мекото, вместо да се стегнат да работят, да изкарват, да учат. И още нещо искам да кажа: “Не да казват дискриминация, ами да излезе закон да раждат до три деца, а четвърто, пето родиш ли си, трябва да си го гледаш, а не да викаш – държавата не дава. Държавата си ти!”

Питаме я как пази гласа си? Отговаря, че това е дарба от Бог. Не се замисля въобще, нито прави нещо, нито се пази. Благодарна е на лекарските ръце, които през 73-та година й правят 5-часова операция на гуша и запазват гласа й. “Нека не съдим лекарите, всеки дава колкото може и каквата му е службата. Ние свикнахме само да искаме, без да се замисляме че този човек е положил труд и че е на работа, и че помага.

За жалост злобата надделя на добрината. Бяхме в Конго и когато се върнахме, ми казаха къде какво е говорено за мен, споменава Валя. Разбрах, че Янка Рупкина е казала, че не моята песен, а нейна трябвало да лети в Космоса, че избрали мен по политическа линия. Истината е, че аз самата не знаех за това, че песента е изпратена в космоса. Ако тя беше изпяла „Излел е Дельо хайдутин” и нейният глас беше заминал за Космоса, аз щях да се радвам, много да се радвам. А защо тя така злобно се е отнесла към моето име?!… Защо ме намесва с партия – сякаш БКП ме е качила на сцената да пея. Ето това е злоба сега. Това е нечистото сърчице, което излиза наяве. Аз съм чист човек, ще се боря за българщината и докато имам силица в душата.

Драгомира ИВАНОВА

Източник: nabore