10-те родителски заповеди, ако искате да възпитате дете, което да е щастливо!




Децата винаги обичат повече! Те не вярват, че е възможно да не обичаш заради някаква си там дреболия… А ти? Успяваш ли да чуеш сърцето на детето си? Можеш ли да му кажеш: “Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми.”

Нали не искаш след години вече порасналото ти дете да каже: „Не знам как да бъда щастлив. Защо никой не ме научи на това?“, а въпросът “Как бих възпитал детето си, ако можех да върна времето назад?” да не спира да те измъчва.

Ти си само началният капитал, площадката, от която детето стартира към света. А оттам нататък щастието е резултат от усилията и умението на самия човек. Никой няма да му го поднесе на тепсия, нито пък ще му го натрапва. Но ти трябва да подготвиш добре този човек. Затова запомни 10 важни неща:

1. Ти всеки ден учиш детето си да бъде щастливо. Или… нещастно. Бъди внимателен! Пази го от грешките, които твоите родители са допуснали с теб. Анализирай ги внимателно. Твоята задача е да създадеш щастлив човек. Това е най-стойностното нещо, което ще остане след теб!

2. Никога не използвай детето си като отдушник или рамо, на което да поплачеш. Така ще му създадеш огромен комплекс за вина – че разрушава живота на най-близкия си човек и пречи на щастието му. Това е прекомерен товар за него!

3. Не критикувай детето за неуспешните опити и нелепите грешки. Децата не само нямат вина, но и са ощетени, че днес, вместо в свят на игри и приказки, растат в свят на интериори и кредити. Днес те имат самотно детство, защото възрастните са заети с работа, а основната им „бавачка“ са телевизорът и компютърът.

4. Помни, че децата никога нищо не правят на инат. Просто искат да бъдат чути. И когато проявяват агресия, това е техният отчаян вик, последен опит да поискат от родителите си любов.

5. Отделяй повече внимание на детето. Не го оставяй да живее с вещите, не го залъгвай с обещания за „следващата неделя“. Детето те иска до себе си сега, иска твоите прегръдки и любов…



6. Ако не си в състояние да помогнеш на детето си, поне не подрязвай крилата му!

7. Не поставяй прибързано етикети на детето си, защото те се превръщат в невидими шапки с надписи, които то много дълго носи на главата си. За някои те са корона. За други – маска. За трети – клеймо.

8. Твоето дете не е човекът, който си ти, не е и този, който ти искаш да бъде. Не изисквай това от него. Научи го да стане себе си, а не теб! Обичай го такова, каквото е, и се учи от него. Децата са твоят най-добър и сигурен шанс да се промениш.

9. Не сравнявай детето си нито със съседските деца, нито с родните братя и сестри. Като го унижаваш, недооценяваш или съпоставяш с другите, ти го хвърляш в бездната на песимизма.

10. Не насочвай всички ресурси на личността на детето за развиването на една способност. Ти все още не познаваш напълно човека, когото ще срещнеш в него и способностите, които той ще притежава.

И накрая: не забравяй, че с постъпките си децата искат да ни накарат да чуем техния единствен важен въпрос: „Обичаш ли ме?“. Или отчаяното: „Обича ли ме някой?“.

Източник: Gnezdoto

loading…