Шокиращо разкритие! Най-чистият въздух на планетата е над Батак

Батак в очакване на зимата е влудяващо спокоен. Всъщност тя вече е превзела с белотата си околните върхове и необратимо бавно се спуска надолу. В Батак ги няма гмежът и калабалъкът на големия град. Обед е. По улиците рядко се мяркат хора. Няма и коли. Цари непривична тишина, толкова непривична, че чак дразни ушите. Даже върлата чалга звучи тихо по заведенията. Около блоковете и къщите са струпани камари дърва.

Така е било открай време – жителите баташки са се прехранвали от дърводобив и животновъдство. Днес животни почти няма, но дърва – колкото искаш. Специалистите са изчислили, че горският фонд на общината има запаси от близо 14 млн. куб. Напълно нормално за една планинска община от 678 кв. км и само 3 населени места – освен общинския център в нея са още селата Нова махала и Фотиново. Българският, а и чуждият турист, тепърва ще преоткрива

красотите на градчето и околностите му,

които иначе са известни по света. Е, ако трябва да степенуваме във времето, то е най-напред заради Априлското въстание, когато се вдига целият град и 5000 от 6000-те му жители са изклани, изгорени и печени на ръжен. Последното си убежище те търсят в църквата „Света Неделя“, построена през 1813 г. само за 75 денонощия.

Там са избити до крак, а Батак – изпепелен до основи. Тогава англичанката Емили, съпругата на осмия поред виконт Странгфорд, се превръща в българска национална героиня. Като мисионер тя броди из опустошената земя около Батак и щедро пръска благотворителност и състрадание. Основаният от нея в Англия фонд за помощ на българските селяни дарява 29 000 лири, строи едната от шестте болници у нас именно в Батак. Тя запознава и световното обществено мнение със зверствата на турците в малкото градче. Батак е наречен тогава

Българската Голгота

Днес голяма част от костите на загиналите се съхраняват под огромен меден покров в църквата на мястото, на което е бил олтарът. Паметникът на лейди Странгфор пък е в центъра на града. От онова време е останал само орехът досами църквата. През 1996 г. половината от него се отчупва от върха през стъблото до дънера. Това става пред очите на французина Жак Турен, който разглежда историческата забележителност. И французинът вади 7500 франка, за да се реставрира и изгради изкуствена кора на вековното дърво.

Преди десетина години пък американската агенция за космически изследвания НАСА обявява, че над Баташката планина се стеле най-чистият въздух на планетата. Други американски изследвания доказват естествена йонизация на въздуха – едно от най-рядко срещаните природни явления по света.

Има какво да видят в Батак и околностите почитателите на културния туризъм, макар градът да е изграждан отново преди повече от век. Над 200 са историческите паметници в общината. В Балиновата къща е етнографският музей. Къщата е едната оцеляла след опожаряването на града през 1876 г. Другата е Коларовата – днес туристическа спалня. Сред забележителностите са църквата „Света Богоридица“ – един от най-големите храмове в Пазарджишка област. Иконостасът й е дълъг над 10 м и широк 6.

През по-миналия век из Баташката планина работят над 200 чарка – примитивни приспособления за рязане на дървен материал и трупи. И днес из планината са запазени голяма част от тях.

В с.Фотиново сякаш времето е спряло – калдъръмени пътища от обли камъни и множество старинни мостове из черни планински пътища околовръст. Край с. Нова махала са останките от манастирския комплекс „Църковен рид“. Запазени са и останките от тракийското скално светилище в местността Дженевра. В „Беглика“ пък е най-ранното у нас старокаменно селище, датирано отпреди 120 000 г. пр.н.е. Любопитна подробност е, че според учените тогава букът е бил вечнозелен, а Родопите не са познавали снега и зимата. Край с. Фотиново е и каменният сводест мост „Кемера“. Дълъг е 30 и висок 6 м. Изграден е без никаква хоросанова спойка в основите, а дъгата се крепи само на няколко полуобработени четвъртити камъни. Историците твърдят, че по него е

минал Александър Македонски

на път за тракийското светилище на Дионисий в местността Дженевра. Неговите останки са на планински връх с височина 1700 м. Във вътрешността му са обособени две култови помещения за езически обреди. Недалеч от него са останките на средновековната крепост край с.Фотиново.

Иначе природата тук е давала, давала, та чак се е забравила – води, гори, планини, дивеч и риба. В община Батак са разположени 6 големи язовира – „Батак“, „Голям Беглик“, „Беглика“, „Тошков чарк“, „Широка поляна“ и „Въча“, както и десетки микроязовири.

Около тях се развива палатковият туризъм,

така характерен за запалените рибари. А риба, като прибавим и десетките реки, които се спускат от планината като тънка мрежа, дал Господ. Ловуването й тук си е истинско предизвикателство за майсторите и повод за дългогодишни хвалби с неизменното: „Аз като бях край Батак, хванах пъстърва 6 кг“. И това си е самата истина – най-големите екземпляри на балканката достигат точно толкова. Кефалът пък е от 2 до 4 кг.

Не са рядкост и „парчета“ от бялата риба, наричана и смадок – от 4 до 7 кг. Сомът пък се обажда в язовирите „Батак“ и „Въча“. Е, не е рекордьорът на яз. „Кърджали“ от 2.46 м и тегло 132 кг., но и 50-60 кг са хващали майстори около Батак. Щуката пък най-кълве в яз. „Въча“. Познавачите рибари единствено в този района ловуват риби, които мнозина не са чували – сивен, европейските ряпушка и липан, бабушка.

Рибарите пристигат през лятото и ранната есен на язовирите около Батак с ванове и микробуси, с лодки на покрива, палатки в багажника и петромаксови лампи.

И заживяват в дивата романтика 10-15 дни

Другият вид туристи са запалените планинари. Те бродят лятото из планината на продължителни преходи и също носят в раницата палатка. Мнозина от туристите си наемат муле за пренасяне на багажа. И това го има в планината – мярката от една конска сила се променя на една мулешка. Един от най-предпочитаните маршрути е от Батак до Фотиновският водопад. Там водата пада от обща височина 30 м. Привлича ги и маршрутът до връх Голяма Сютка, вторият по височина в Родопите с неговите 2186 м. Трети е до връх Баташки снежник, от чиито недра водят началото си едни от най-пълноводните реки в Родопите.

От него се открива неповторима гледка почти към цялото било на Пирин на юг, на северозапад – към връх Мусала и Мальовица, на север – към билото на Стара планина и Златишкият, Тетевенският и Тревненският Балкан, а на изток – към Персенк и Голям Перелик. От Батак преходът трае 3 ч. По-красива е гледката от връх Голяма Сюткя. Планинари твърдят, че от него се открива по-красива панорама, отколкото от Вихрен или Мусала. Тук човек губи представа за времето и се наслаждава на гледките на трите най-високи планини у нас, че дори и гръцката Боздаг.

Туристическите пътеки в голямата си част минават през природните резервати „Беглика“ и „Мантарица“. Най-достъпен е резерватът „Беглика“, който се намира почти до шосето от Батак за Доспат. И в трите резервата са най-големите гори от бял бор в Европа на възраст от около 200 г.

В „Мантарица“ пък са най-многото глухари у нас. Малцина са тези, които са чували пеенето им. То започва 2-3 ч. преди разсъмване през април и май. Мъжкият каца на върха на дървото, разперва опашка, отпуска криле, изпъва шията и пее в несвяст, като пристъпва от крак на крак. Тогава той не чува. И ловецът само това чака, за да го убие и превърне в домашен трофей.

И накрая идва и ловният туризъм, който все повече се развива в общината заради 4-те дивечовъдни станции и лесничейството. Базите и ловните полета са високо в планината. Струва си да се видят тези ловни домове, които напоследък се посещават от все повече ловни туристи. Бият се сърни, елени, дива свиня, глухари, мечки – при подборен отстрел, и дива коза. Най-модерните от дивечовъдните станции са „Родопи“ и „Борово“. „Беглика“ пък достига до височина 2115 м, което е едно прекрасно съчетание от туризъм и лов.

Колкото и да е странно

Батак си няма действащ хотел

– сега се изгражда. Но и това не е беля. В местността Цигов чарк хотели, бунгала и вили – колкото искаш. Там ще се осъществява амбициозната програма за развитието на туризма „Батак – курорт през всички сезони“. И това е логично – градът и неговите околности са еднакво привлекателни и през зимата, и през пролетта, лятото и есента.

През зимата – с дебелата снежна покривка, през пролетта с пъстроцветните поляни, които приличат на китеник, през лятото – с лековитите билки и плажовете на планинска поляна на брега на язовирите, а през есента – с тишината и спокойствието, което могат да излъчват само Родопите. Развитието на туризма в общината ще подпомогне и разширяването на пътя за Доспат. То витае в бъдещето покрай откриването на граничния пункт Илинден, край Гоце Делчев.

А покрай язовир Батак вече се изгражда ски-център. През зимата функционира туристическа ски-писта с дължина около 2 км със ски-влек. Предвиждат се още 5 писти с дължина над 20 км като 2 от тях ще бъдат за олимпийци. Още 12 км ще има и за ски-бягания. И финалът на всички тях е на 300 м от брега на язовир „Батак“.

Източник: СЕГА