Шокираща история! След 44 години, жена намери изгубеният си син! (СНИМКИ)

Когато Лиляна Вукосавлевич отишла да ражда през ’71, я приспали, а когато тя се събудила, й казали, че е родила мъртво дете. От този момент започва цялата й агония, пише telegraf.rs.

Тя вярвала на казаното до февруари тази година, когато получила обаждане от жена, която родила по същото време, в същата болница и й казала, че има надежда детето й да е все още живо.

Тя имала подобна на съдбата много жени от седемдесетте години. Тя е на 21 години и е имала дете на година и половина. Те дошла в Белград от малък град, където я приспали и когато се събудила от упойката, разбрала, че е родила дъщеря.

В действителност, тя ражда през 1971 г. в клиника в Белград, но никога не видяла детето си.

– Не знаех нищо, защото бях приспана преди раждането. Не помня нищо – Лиляна започва историята си.

Според нея, в документите, които получава за детето си, има много противоречия, защото детето е регистрирана под номер две.

– Започнах да търсят информация за детето си през февруари тази година. След това се свързах с жена от Мюнхен, който родила в същото време и на същото място като I. Ние имаме еднаква съдба, защото детето й беше очевидно мъртвородено.

Лиляна получила обаждане от жена, която търси собственото си дете. Докато търсила, тя попаднала на някаква информация, че детето на Лиляна всъщност може да е живо и че не е умряло при раждането, но че тя е родила момче, въпреки че й било казано, че е родила момиче.

След това започнах да ровя във всички документи и търсех всяико, което можеше да ме доведе до повече информация. Не можех да намеря нито една следа, доказваща неговата смърт. В Новото гробище ми казаха, че няма погребано дете под фамилията Вукосавлевич, същото ми казаха и в параклиса Делиградски, който е към Факултета по медицина.

Все пак тя успява да достигне до някаква информация “сама”, и бързо открива, че един човек на име Вужан е регистрирана под същия номер като нейното дете и че точно като нея, има кръвна група 0.

Аз успях да издиря номера му и му се обадих. Той беше груб с мен, когато обясних защо му се обаждам и скоро разбрах, че има характер подобен характера на по-големия ми син – казва Лиляна и добавя:

– Разбирам, че не е лесно за него да говори с мен по този въпрос. Той каза всякакви ужасни неща за мен по телефона, но аз не го обвинявам. Тази жена, която го е купила от някой лекар през седемдесетте години, го беше изхвърлила. Тя не е  могла да се справи със съвестта си.

Лиляна е сигурна, че иска да се свърже със сина си по всеки възможен начин и че тя ще се опита да направи това с помощта на всички държавни институции и дори чрез съда.

– Аз просто искам детето ми да знае, че не съм го напуснала, изхвърлила, продала нито съм го подарила. Ще продължава да страдам по него и ще го обичам с цялото си сърце и душа.

Източник: Gledavalnik.com