Сълзите на учителя..

В края на шестия ден от Сътворението Господ сътвори Учителя.

– Но той прилича досущ на хората – зашушукали ангелчетата около него.

Господ се усмихнал и рекъл:

– Приликата е само външна. Този модел има страхотни характеристики и e УНИКАЛЕН като разработка. От него хората ще научат това, което не знаят и не могат.

Той ще е техният пример, водач и опора, без дори да е нужно те да съзнават това.

Той преподава жизненоважна информация, нужна на всеки човек, за да оцелее и да се чувства щастлив.

Ще се грижи за децата, както родителите им се грижат за тях, и ще им отделя повече внимание и обич, отколкото отделя за собствените си деца.

Ще умее да прави хиляди неща за доброто на учениците си, ще ги респектира и учи, но и ще е близо до тях, ще ги разбира и утешава.

Ще бъде вежлив, усмихнат, спокоен и справедлив, въпреки че ежедневно ще бъде критикуван, хулен и лъган.

Винаги ще дава на хората повече, отколкото ще получава, и ще е щастлив от това.

– Но това е изумително – възкликнали ангелчетата. – И изработката е БОЖЕСТВЕНА! Но защо в очите му има някаква влага? Не е ли това недостатък?

– Това не е влага – отвърнал им Господ. – Това са СЪЛЗИ.

– Сълзи! – зачудили се те. – Не е ли все пак недостатък на творението ти? За какво са тези сълзи?

– Сълзата е израз на радостта и гордостта да видиш как децата постигат и най-малката цел, която са си поставили. Тя е за самотата и страховете им, когато се отделят от семейството, тя е за съпричастността към чувствата на родителите и техните опасения за бъдещето на децата им.

Сълзите идват от болката да се чувстваш безсилен да промениш някого, който греши, и от разочарованието, което знаеш, че рано или късно ще го сполети.

Тези сълзи често се появяват по време на раздяла, когато Учителят е бил с един клас цяла година или поредица от години и идва ред да ги изпрати нагоре, към следващото стъпало, което трябва да преодолеят, а той да посрещне новите деца, за да им даде всичко, на което е способен. Тези сълзи…

– … са гениална идея! – възкликнали ангелчетата.

– Да, но не са моя заслуга – отвърнал Създателят.

Източник: Gnezdoto