Невероятната притча за просяка

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?“ – озадачил беглецът, протягайки по навик старата си базисна шапка. „Нямам какво да ти дам“ – отвърнал непознатият.

После попитал: „Какво е това, на което седиш?“ „Нищо – отвърнал просякът.“ „Някаква стара кутия.

„Виждал ли си някога вътре?“ – попитал невръстника. „Не, защо да гледам? Вътре няма нищо.“ „Я погледни“ – настояал непознатият, който успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установи, че кутията е пълна със злато.

Просяк е всеки, който – дори да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а това е бурното удоволствие от битието и дълбокото и непоколебимо мир, който идва с него.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или самоосъществяване, одобрение, сигурност и любов, но носим в себе си съкровище, в което не само всичко е включено, но и е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Екхарт Толе, „Силата на настоящето“

Източник:  Обекти