„Да съм слънчево момиче“, Петя Дубарова
Лятото е тук и ние вярваме, че всеки един от нас дълбоко в сърцето си остава момиче на слънцето дори в сезоните, когато слънцето не е толкова жарко. Затова се сетите за това любимо стихотворение на неповторимата Петя Дубарова, която споделяме с вас (бел. Ред.)
В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато в
мене и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам да слънце цял живот да имам
и да мога винаги да па рит;
да нося дъх на слънцето негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да кажат „Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево
червено дъх на слънцето с кръвта си“.
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – с мен да не изстине,
а светлото като мое кръв червена
да блесне над земите и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказвам
и аз ще бъда жив, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
Петя Дубарова
Източник: edna