Така братя Бъкстон повярваха в българската национална кауза! Уникално..




В началото на века за никого не е тайна, че в Европа може да избухне военен конфликт между Великите сили. До края на юли 1914 г. европейската общественост, а и някои политически водачи все още таят надежда, че разумът ще надделее над страстите и че разпределянето на колониите и икономическото проникване в по-слабо развитите страни може да се разреши по мирен път.

Изстрелите в Сараево се оказват само поводът за започването на война.На 28 юли 1914 г. австрийската артилерия отвъд Дунав обстрелва Белград. Започва Европейската война, станала по-късно известна като Първата световна война.

Десетина години по-рано е основан Балканският комитет. Дописка във вестник „Дейли нюз” позволява да се съди, че началото на комитета вероятно е положено в края на юли 1903 г., веднага след вестта за обявяването на Илинденско-Преображенското въстание.

Инициатор за създаването на комитета и негов вдъхновител чак до разпускането му през 1946 г. е младият в началото на века политик Ноел Еуард Бъкстон. За Ноел Бъкстон месеците, прекарани на Балканския полуостров в края на 1914 г. са не просто едно пътуване, но и част от неговата мисия.

Дядо му Томас Фауел Бъкстон е един от основателите и председател на Дружеството за борба с робството. Семейната пивоварна фабрика осигурява на Ноел достатъчно доходи, за да не трябва да изкарва прехраната си с ежедневен труд и той отрано се насочва към политиката. Почти през цялото първо десетилетие на века той е депутат в Парламента от Либералната партия.

До балканските проблеми се докосва съвсем случайно. През 1899 г. лекарите го съветват да смени за известно време английския климат с по-топъл. Би могъл да отиде в Гърция, но, както той пише – „В Гърция бяха ходили всички.” Избира Македония. Картината, която вижда в Македония, безскрупулната експлоатация на християнското население в Османската империя, го разтърсва и става негова кауза.

До Балканските войни Бъкстон пътува почти всяка година из полуострова, набира лични впечатления, установява контакти с местни политици, пише десетки статии и се превръща в един от най-добрите познавачи на балканските проблеми във Великобритания. Постепенно заразява с интересите си и цялото си семейство.

Ноел Бъкстон е първият от братята, който пристига на Балканите. Той успява да предаде ентусиазма и на своето семейство, така че по-късно и брат му да пристигне по нашите земи.

До известна степен поведението му е повлияно от така наречения „Гладстонов комплекс”, т.е. от съзнанието, че Великобритания със своята политика на Берлинския конгрес е отговорна за съдбата на българите в Македония. Темата за „вината”, която Англия трябва да изкупи, преминава през всички материали, излезли изпод перото му – Europe and the Turks, With the Bulgarian Staff, The War and the BalkansBalkan Problems and European Peace, Oppressed Peoples and the League of Nations.

С Гладстон го сближава и недоверието към целите на руския царизъм на Балканите. В началния период на дейността си Балканският комитет е зает преди всичко с положението в Македония. През 1903-1908 г. Комитетът разпространява редица памфлети и брошури за положението в Македония. Но в полунощ на 10 септември 1914 г след деветдневно напрегнато пътуване двамата братя Ноел и Чарлс Бъкстон пристигат в София.

Веднага след пристигането си в София Ноел и Чарлс Бъкстон развиват оживена дейност. Бъкстон декларира, че не възнамерява да агитира в полза на Антантата, а идва да подкрепи българския неутралитет.

Пресата нашироко отразява посещението им и прави всевъзможни догадки за истинските причини, стоящи зад визитата им.

В продължение на два-три дни той се среща с Иван Гешов, д-р Стоян Данов, Ал. Стамболийски, Я. Сакъзов. Цар Фердинанд също приема братята Бъкстон, а същото правят Васил Радославов и министърът на финансите Димитър Тончев.

Бъкстон се сблъсква със силното недоверие на голяма част от българската общественост към намеренията на Антантата.

След десетдневното си посещение те напускат страната и отиват в Букурещ. Там един турчин прави опит да ги убие като отмъщение за антитурската им позиция по време на Балканската война. И двамата братя са водили дневник за всички събития през този период. За покушението срещу тях четем от дневника на Ноел:



Бяхме решили да не ходим на погребението на краля (на Румъния), а да посетим стопанството на господин Гешов. Промъкнахме се през тълпата и се настанихме в колата. Чарлс Бъкстон седна от дясната страна, а Гешов – от лявата. Шофьорът въртеше манивелата, когато Чарлс извика: „Пази се!”

В същия момент чух пистолетни изстрели непосредствено в лицата ни. След това видях човека да отстъпва, продължавайки да стреля. Спомням си, че си помислих: „Възможно ли е да стреля толкова дълго, без да ни улучи!” Не усетих нищо, но след миг видях, че съм покрит с кръв.

Въздъхнах с облекчение, като видях, че човекът ни гледа, като че ли объркан от това, че не сме паднали. После го събориха. Моментът бе вълнуващ, но продължавахме да разсъждаваме трезво. Чарлс каза: “Улучен съм някъде в тялото.

От болничното легло той изпраща в Лондон телеграма, в която настоява на България веднага да бъде обещана Източна Тракия, като не се затваря и пътя ѝ към Македония. След оздравявянето си Ноел и Чарлс Бъкстон са посрещнати отново в София като герои, пострадали в защита на българската национална кауза.

Ноел излиза с декларация, че ако България влезе във войната, Съглашението ще принуди Сърбия да направи отстъпки. А в интервю пред вестник „Мир” заявява, че дори „не само ако България остане неутрална, но и ако закъснее да се присъедини към Тройния съюз, тя рискува да не види своята територия уголемена.”

Доклад на Балканския комитет за положението в Македония през зимата на 1907 – 1908 г.

В дневника от 15 ноември на Чарлс Бъкстон четем:

Отново сме тук след нещо като триумфално пътуване. Бих искал да мога да споделя с теб впечатлението от изключителния изблик на чувства в България, когато новината за престъплението станала известна. Най-напред била пратена новината, че сме убити.

Последвал втори взрив на радост и облекчение, че само сме ранени. Една нова улица в най-великолепната част на града е наречена на наше име! Говори се, че ще бъдем удостоени с почетно гражданство! Спомняш ли си г-н Ватралски? Сега той е наш голям приятел и е написал нещо като проповед или лекция за работата ни с много семейна история и т.н. В разговор с една българска студентка казах, че имам пет сестри и четирима братя. Тя отговори: “Не можете да ми кажете нищо, което вече да не знам.

Пътуването им на Балканите  завършва с няколкодневен престой в Гърция и Сърбия. В Гърция пред Венизелос Ноел Бъкстон излага идеята, че Гърция трябва да отстъпи Кавала на България, като в замяна поиска от Англия да й се обещаят гръцките територии в Мала Азия.

В Сърбия двамата братя остават смутени от чутото и видяното и недобрите им впечатления са предадени от Ноел така:

В Щип три жени си пробиха път до нас, за да ходатайстват за мъжете си, обвинени, казаха, невярно в присвояване на общински пари и притежаване на барут! Рискуваха открито отмъщение. Обичайното изявление е: „Бях българин, но сега съм сърбин!” Мъжете им били в затвора без съд вече седем седмици.

На българин, американски поданик, който ни посети във Велес, му било забранено да замине, защото префектът, каза той, не можел да прочете писмото на консула на САЩ и защото в американския паспорт пишело “Димов”, а не Димович.

Източник: Bulgarian History

loading…