Старобългарските имена на месеците, които отдавна сме забравили и не споменаваме

Имената на дванадесетте месеци от годината, които използваме днес в България, са от латински произход. В миналото обаче нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили.

Ето как са ги наричали:

Януари бил Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег). “Месецът на горящия дънер” – това е значението на старобългарски.

Февруари наричали Малък Сечко (Сечко, Съчен). Значението на това име било “Месецът на страшния лед”.

Името на март било Сухи (Сухих) – сухият месец.

Брезов (Брязок) старите българи наричат месец април, което означавало “Многоцветният месец”.

Месец май за предците ни бил Тревен (Тръвен, Цветен) – “Тревистият месец”.

Юни бил Червеник (Изок) – “Червеният месец”.

Юли наричали Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – “Месецът на жътвата”.

Източник: Дарик