Спасих брака си, който беше започнал с лъжа..




Израснах в семейство на лекари и мечтата им беше аз и сестра ми Доника да наследим тяхната професия. За разлика от Дони, която пое по техния път, аз нямах амбиции да продължа образованието си след гимназията. Медицината не е за всеки. Изискват се кураж, нерви и силна мотивация – нещо, което на мен ми липсваше. Родителите ми обаче продължиха да настояват, въпреки че като видех кръв, ми прилошаваше. Животът ми стана непоносим. Ежедневните скандали ме накараха да се затворя в себе си и да избягам от тях.

Започнах работа като продавачка в бутик за дрехи. Планирах, щом събера пари, да си взема квартира и да стана самостоятелна. Бях на 21 години, но вече имах планове как да продължа живота си. Макар и сестри, двете бяхме замесени от различно тесто. Миналата година Дони завърши медицина и вече работеше заедно с родителите ми в частния им кабинет. Аз бях черната овца на рода, както казваше татко.

Беше топъл юлски ден. Умирах от скука. Вратата се отвори и в бутика влезе висок, красив, тъмноок мъж с чаровна трапчинка на брадичката. Непознатият поздрави и поиска да му покажа дамски блузи. Привлечена от чара му, попитах кой размер му трябва, а той отговори, че търси подарък за сестра си, която горе-долу имала моята фигура. След половин час суетене, накрая намерихме подходящата. Опаковах подаръка и с пламнало лице го подадох на красавеца. Дълго време след като мъжът си тръгна, продължавах да мисля за него. Влюбих се от пръв поглед, въпреки че никога не съм предполагала, че може да ми се случи.

Два дни по-късно той отново дойде. Този път не като клиент, а за да ме покани на вечеря. Мартин беше забавен, умен, интересен – различен от мъжете, които познавах. За радост на нашите, които видяха намеса на съдбата, новият ми приятел беше педиатър. Мартин обичаше класически романи, харесваше Шопен, с една дума – духовен аристократ. Няколко месеца след първата ни среща с Мартин се оженихме. Ако ми бяха казали, че толкова специален мъж ще стане мой съпруг, никога нямаше да повярвам.

Днес, връщайки лентата назад, си давам сметка, че дори облечена в красива булчинска рокля, пак изглеждах безлична до съпруга си. За разлика от мен сестра ми Доника беше като Пепеляшка на бал. Може би хората смятаха, че не аз, а тя е булката. Още тогава ми направи впечатление, че Мартин и сестра ми се гледат някак странно, но реших, че това е начинът им да се опознаят.

След сватбата заживяхме в малкия, уютен апартамент на Мартин. Продължавах да работя в бутика, макар че родителите ми мрънкаха, че не подхожда на съпруга на лекар да се вре сред простолюдието, каквито бяха за тях всички, които не са положили Хипократовата клетва. Животът ми с Мартин беше чудесен, разбирахме се добре и той ме окуражаваше да продължа да работя.
Притесни ме внезапното отчуждение на сестра ми. Не ми се обаждаше да се видим на кафе, пропусна да ме поздрави за рождения ден, а когато й звънях – не си вдигаше телефона. Ако не я познавах, бих помислила, че ми завижда на огромното щастие – да имам мъж като Мартин.

Две години от брака ми минаха като две минути: бързи, шеметни, изпълнени с щастие и мечти.

Наближаваше Коледа и с приятелката ми обикаляхме магазините, за да купим подаръци. След два часа решихме да си починем в първото попаднало ни кафене. Валеше сняг и, премръзнали от студ, двете нахлухме в малко, приятно заведение. Докато чакахме чая си, погледът ми попадна на двойка, която седеше в дъното. Бяха Дони и Мартин. В първия момент се зарадвах от неочакваната среща, но секунда преди да се присъединя към тях, видях как съпругът ми се пресегна и пое ръката на сестра ми. Сякаш опарена, Дони я дръпна. Бях шокирана. През ума ми минаха хиляди дяволски мисли. Блъскаха се, противоречаха си: болезнени, налудничави. Подчинявайки се на първичния си инстинкт, приближих тяхната маса и ги попитах какво правят заедно.



Без да отговори, сестра ми си взе чантата и тръгна към изхода. Последвах я, за да й поискам обяснение, но до вратата Мартин ме настигна, хвана ме за ръката и каза, че той ще отговори на въпросите ми.

За сестра ми връзката им била флирт и бягство от тежките, изморителни лекции. Когато по-късно Мартин все пак й предложил брак, Доника заявила, че семейството й няма да го одобри. Нелепото оправдание разбило сърцето му и решил, че ще направи всичко възможно, за да докаже на сестра ми, че родителите ни един ден ще го приемат като зет. Каза, че когато влязъл в бутика, уж за да търси подарък за сестра си, това бил добре планиран ход.

Ужасена, че съм влюбена в бившия й любовник, Доника му поставила ултиматум да ми каже истината. Според сестра ми нашият брак бил неморален.

С времето Мартин осъзнал, че любовта му към Дони е изчезнала и обича само мен. За пореден път се опитал да убеди сестра ми, че вече няма чувства към нея, но тя продължавала да настоява на своето. Никой не можел да я убеди, че на този свят има неща, които завинаги остават скрити. Рано или късно – казвала тя, ще се намери някой, който ще повдигне булото на миналото.
Ако преди две години знаех, че мъжът с красивата трапчинка на брадичката е искал да отмъсти на бившата си любима и затова се е запознал с мен, едва ли щях да се омъжа за него.

Истината за миналото на Мартин и Доника ми дойде в повече, но въпреки това няма да се откажа от съпруга си. Независимо че двамата са пазели в тайна връзката си, продължавам да го обичам, обичам и сестра си. А с какви очи двамата ще ме гледат, когато сме на една маса, тяхна работа. В името на щастието често гълтаме горчиви хапове.
Вече не съм черната овца – тази, която обичат по милост, тази, която винаги свири втора цигулка.

Петра

Източник: lichna-drama

loading…