Отгледаха ме баба и дядо с цената на много лишения..

Казвам се Александър и съм на 25 години. Имам висше образование, притежавам преуспяващ бизнес, кола и собствен апартамент. Считам себе си за успешна личност и всичко, което имам, съм придобил със собствен труд. Но не винаги животът ми е бил добър.

Отгледаха ме баба и дядо с цената на много лишения. За съжаление, когато навърших 10 години, дядо почина. От този ден баба ми стана моята единствена подкрепа.

Винаги ще съм й благодарен за любовта и грижите, които ми даряваше. Тя ми помагаше с уроците, чакаше ме след училище, седнала на пейката в двора. Баба беше свидетел на всичките ми възходи и падения. Разпитваше ме какъв искам да стана, на какви предмети трябва да наблегна, за да постъпя в университета, дори ми нае частни учители.

Advertisement

Заради нея се стараех да бъда отличен ученик – не исках да я разочаровам. Така и не разбрах как успяваше с малката си пенсия да издържа и двама ни. Изминаха години. Завърших университета и получих работа в добре развиваща се компания. С течение на времето направих собствен бизнес. Днес притежавам модерна кола и тристаен апартамент. Нищо не ми липсва, с изключение на майчина любов. За баща си обикновено не говоря, не съм сигурен, че майка ми знае от кой е заченала. Жената, която ме е родила, е неморална и порочна. Не един или двама са минали през леглото й. Голямата й любов са алкохолът и цигарите – това е всичко, от което се нуждае.

Майка ми, ако мога така да я нарека, изчезваше за неопределено време, когато си пожелае. Колко пъти я умоляваше баба да остави този начин на живот, ала напразно. И ето че преди няколко месеца тя се върна. Пияна, болна, без пукната пара. Искаше да я прибера у дома, но й отказах категорично. Не мога да й простя. Няма как да забравя, че ме изостави и никога не прояви майчина грижовност. Когато бях малък, в живота й нямаше място за мен. Защо сега си спомни, че има син? Кажете ми, уважаеми читатели, променя ли времето хората?

Източник: lichna-drama