Любовта не забравя

Беше едно съвсем обикновено, с нищо забележимо утро в клиниката, в която работех. При лекаря дойде един доста възрастен човек, за да го махнат конците от пръстите на ръката. Личеше, че е много развълнуван и бърза за някъде. С треперещ глас попита кога ще дойде лекарят, защото в 9 часа има важна работа, а сега е вече осем и половина.

Проявих разбиране и му казах, че в момента всички лекари са заети и ще бъдат в състояние да му обърнат внимание чак след час. Но като видях тъгата в очите му, обърканите движения, с които се гледаше часовника си, нещо ме докосна. В този момент нямаше чакащи пациенти и реши да се грижи за този човек. Зарадвах, че раничката е добре обработена и няма да има проблем да се махнат конците. И като се консултират с колегите, се заеха с пациента.

Искаше ми се да поговоря с него и затова започнах пръв:

– Виждам, че нещо много бързате. Може би, имате час при друг лекар?

– В 9 часа трябва да нахраня болната си жена. Тя е в болницата.

От лекарско любопитство попитах от какво е болна. Мъжът ми отговори, че има болестта на Алцхаймер. Успях да свърша операцията, докато траеше разговорът ни, но все пак това отне известно време и ми се стори, че той няма да успее да бъде в 9 часа в болницата при жена си. Поинтересувах се, дали тя ще се развълнува, ако той закъснее. Човекът печално поклати глава:

– Не, няма да се вълнува. През последните пет години тя изобщо вече не ме познава. Дори не помни кой съм й аз.

Advertisement

Учудено възкликнах:

– И въпреки всичко, вие бързате да бъдете точно в девет часа всеки ден в болницата при човек, който дори не може да ви разпознава?

Тогава той ласкаво ме потупа по рамото и с бащинска усмивка ми каза:

– Да, за съжаление, тя вече не помни, кой съм аз за нея. Но затова и аз помня добре, коя е тя за мен. С нея съм бил щастлив през целия си живот.

Приближи се до прозореца и дълго гледах след отиващата си възрастен пациент. И щом като някой чука на вратата усетих, че плача. Моят сутрешен пациент ми каза, че е бил щастлив. Да, и онази жена е щастлива, че има такъв мъж. Това не е някаква страст или романтика, истинска любов, способна да разбере, да прости и да приеме всичко, което ще стане – това е нещо непреходно. Ние ще си заминем. Но тя ще остане, въплътена в нечие сърце.

Източник:  pravoslaven-sviat

loading…