Как може да има толкова нагли същества на тази земя?!




Искам да ви разкажа каква свекърва имам

Много години търпях тормоза на свекърва си, но не се оплаквах. Преди месец чашата преля и реших да разкажа какво подло и двулично същество е тя.

Като се оженихме с Борис, уж ме искаше, но само за пред хората. Иначе все гледаше да ме кълве, и то там, където най-много боли. Преглътнах много обиди, но никога не й простих, че още като родих първата дъщеря, сви уста и изсъска: „Ммм, момиче… Кой ще продължи фамилията?“

Като че ли зарази и мъжа ми с тая лудост и той превъртя да имаме син. Викам си на акъла – ще имаме, ако го направиш… Родих втора дъщеря, после трета. Свекървата съвсем си изгуби акъла от злоба, но и Борис не падаше по-долу.

Освен за децата, трябваше да се грижа за къщата и градината, да ходя и на работа, защото – както голямата казваше – уроците по математика не се плащат с ябълки и сливи от двора, а с пари.

Баба им по цял ден кръстеше ръце и не изпускаше клюките. Свекърът е бил миньор и тя цял живот е чакала на неговата заплата. След като той умря, започна да дебне кога идват моите родители и какво носят. А те мъкнеха всичко – от яйцата и месото до зеленчуковите консерви. Когато осъзнах, че ако още не са ме изхвърлили от дома на Борис, то е защото чакат да ги гледам, сложих точка. Взех си децата и се върнах при нашите.

С тяхна помощ направих абитуриентския бал на голямата. Свекървата не стъпи на изпращането, а Борис седна наготово и стотинка, дори джобните за вечерта, не даде на детето. Историята се повтори и със средната дъщеря – едно към едно.

През май завърши най-малката

Хубаво бях решила да не пускам бабата на тържеството, но тя разправяла наляво и надясно как ще й даде и пари, и злато. Дори на нея говорила тези глупости и трябваше отново да я изтърпя. С Борис се настаниха на централно място на масата.

Събрахме се, хапнахме, пийнахме, снимахме се. Но свекървата не ме изпусна от очи. Накрая я извиках навън и я попитах какво иска. Тя, като гледаше право в мен, каза: „Трябва да ми върнеш халката, така и така не си със сина ми, може да направя нещо за децата…“.

Леле, прималя ми от наглостта й и за първи път си отворих устата:



„Стара жена си, засрами се! Стига си лъгала – аз отдавна не ти се връзвам на приказките, хората знаят колко пари струваш, но поне с децата ми не се занимавай. Не им отмъщавай – родих дъщери, защото Борис прави момичета…

Не е ли грях да не ги поглеждаш, стотинка да не им дадеш, поне за един рожден ден торта да им направиш. А ти какво? Дошла си халката да си искаш…“

Не й дадох да си отвори устата.

Изпратихме абитуриентката и помолих гостите да не си тръгват.

Пред всички свалих халката и обявих, че свекървата си я иска. Заявих, че никога няма да й я върна, но и никога повече няма да я сложа на ръката си. Борис гледаше като ошашавен, а майка му за първи път дума не обели, стана и излезе.

А аз още не мога да го преживея – да трови мен, добре, но да съсипе празниците на децата ми, това няма да го бъде. А колкото до златото, ще го гледа през крив макарон!

Теодора

Източник: prekrasna

loading…