Как една книга стана виновна за това да открия любовта на живота си…




Преди два-три текста време, споменах, че литературата може да бъде изключителен помощник при нови запознаства. Може да даде едно рамо с алтернативна гледна точка при разколебани взаимоотношения – като картончето, което подпъхваме, когато масата се клати, може да те преведе през емоционалните терзания и щастливите хепи-енди, дори само поради факта, че не се чувстваш сам и неразбран по отношение на онова, което изживяваш.

Когато писах предишния текст, си обещах да ви разкажа как една селекция на чик-лит романи преди петнайсетина години, доведе до няколко щастливи връзки. Но ще започна с нещо, което ме впечатли в интервю с британския писател Иън Макюън по време на гостуването му в България за кино-фестивала Cinelibri.

В контекст на въпрос за негови предишни книги, той разказа история, която се случила в Рим. Давал автографи в книжарница и дошла една двойка с две деца. Мъжът разказал, че се запознал с бъдещата си съпруга в автобуса – забелязал красиво момиче, което чете книга, която и той харесва. След това дошло още едно семейство с три деца – те също са се запознали заради увлечението си по книгите на Макюън. „Интересно е, че това са общо пет деца, които нямаше да бъдат родени, ако родителите им не бяха намерили тази обща тема“, заключи писателят.

Впечатлих се от думите за петте деца. Реших да преброя колко деца се родиха от чик-лит клуба, който сформирах, за да бъде направена селекция на 10 заглавия за едно голямо издателство. Интересна работа – и в моя клуб се родиха 5 деца. А не направих нищо повече от това да събера пет градски момичета, които знаят достатъчно добре английски и имат тренинг в четенето на текстове, за да са в състояние да отсеят 10 заглавия от 80 книги само за три месеца. Едната от тях беше научен работник и ми отне време да я убеждавам да се занимава с подобна несериозна литература. Обаче наскоро беше преживяла трудна раздяла и в крайна сметка реши да се разсее с малко глупости.

Друга, живееше с един не много успешен актьор, който изсипваше върху нея цялата си недоувлетвореност и да си го кажа направо – мачкаше я. Покрай грижата й да му бъде опора, тя не подхващаше нищо свое, едвам свързваха двата края и дори естествената й хубост, беше занемарена. Ревнивият приятел на третата жена от групата, изневиделица се ожени за една грозна чужденка само защото „така нямало да се притеснява, че ще му изневерява“. Четвъртата беше разкъсана между двете половини на семейството си – едната в България, другата в САЩ и шантавата връзка с някакво гадже, на което беше възложила надежди да реши къде да живее. Петата бях аз – с първокласник, след загуба на работа и един безотговорен пич. Идеалната група за четене на женска литература от ново поколение. Задължително четене, не можеш да оставиш книгата, защото е тъпотия, трябва и рецензия да й напишеш.

И така, от книга на книга, от обсъждане на обсъждане, всяка една от нас премина и през преосмисляне на собствената си история. Научната работничка заряза науката и се захвана с терапевтична практика, която не само се оказа нейното призвание, но така срещна и бъдещия си съпруг, с когото има чудесен брак и две деца. Красивата, но похабена жена на неуспешния актьор, просто го заряза. И намери онзи мъж, който се превърна в гърба и подкрепата за осъществяване на нейните мечти в изкуството. Бившата на ревнивеца, се успокои, че знае английски не само писмено, но и говоримо и от приказка на приказка в един ирландски пъб, се омъжи за много симпатичен американец, влюбен в България. Онази, която беше разкъсана между България и САЩ, първо реши, че иска да се занимава с литература, с писане на романи. Заряза момчето, която я мотаеше и се записа на курс по творческо писане в Чикаго, където срещна мъжа си, от когото роди три деца.



Колкото до мен – още на средата на голямото четене на чик-лит, си намерих работа по сърце, разписах се здраво. Моите „деца“ са две книги. А през целия този период се наслаждавах точно на онези взаимоотношения, които ми е приятно да имам.

И когато видя хора или сцена от филм, в която завръзката е, че героите са се събрали заради книга, винаги се разливам в усмивка. Защото това не е измислица. От и заради книгите се раждат много хубави връзки.

О, сетих се, че знам и за още едно дете, което се роди скоро след като родителите му се запознаха на премиерата на моя книга. Та така, това е ефективно.

И нещо повече – обикновено работи така: книгите помагат да опознаете себе си, припознавайки се в един или друг герой и неговата житейска филосовия. Това ви подкрепя да направите избори, които ви отиват – като работа, сбъдване на мечти, място в обществото. А когато застанете там, където ви е истинското място, партньорът застава там. По резонанс.

И когато четете в метрото или в трамвая, оставете корицата да се вижда, не опаковайте книгата. Иначе как ще разбере бъдещият ви съпруг, че четете негова любима книга?

Източник: Edna.bg

loading…