История за приоритетите в живота и как трябва да ги нагласим за да сме щастливи

Професор по философия решил да изнесе на студентите си малко по-различен урок. Той взел голям стъклен буркан и го напълнил с едри камъни. След което ги попитал:

– Пълен ли е според вас този буркан?
– Да, разбира се.

Тогава той взел шепа малки речни камъчета и ги изсипал в съда. Те се наместили между големите камъни и запълнили свободното място в буркана.
– А сега пълен ли е бурканът?
– Сега вече наистина е пълен. – отговорили студентите.

Професорът взел малко количество пясък и го насипал в буркана. Естествено ситният пясък заел всички останали пролуки между малките и големите камъни и изпълнил целия съд. Още веднъж задал на студентите същия въпрос и отново получил положителен отговор.
Накрая преподавателят изсипал чаша вода в буркана, а студентите започнали да се смеят на странния експеримент.

– Сега ще ви обясня целта на това упражнение. Исках да ви демонстрирам какво представлява животът и приоритетите в него. Представете си, че животът ви е като този буркан. Едрите камъни в него са най-важните неща – семейството, здравето, децата, приятелите. Дори и да са само те в живота ви – той е пълен. Малките речни камъчета са второстепенните неща – кариерата, вещите, дома ви, а пясъкът са всички останали дребни и маловажни неща, които присъстват във всеки човешки живот.

Advertisement

Замислете се, какво би станало, ако най-напред напълните този съд с пясък – той ще изпълни цялото му съдържание и за камъните няма да има място. Или пък, ако го запълните с малките камъчета – тогава ще има място за пясъка, но не и за големите камъни.

Затова, не пилейте прекалено много време и енергия за дребни и маловажни неща и не отдавайте първостепенно значение на материалните придобивки и работата, защото за най-важното няма да остане място. Поставете на първо място в живота си семейството и приятелите си, а за останалото винаги ще се намери място.

– А какъв беше смисълът на водата? – попитал един студент.
– Просто исках да ви покажа, че колкото и да пълен животът ви, винаги се намира място и за малко празно безделие – усмихнал се професорът.

Източник: gnezdoto.net