Истината е, че трябва да слезеш на дъното, за да имаш сили да се изкачиш нагоре!

Евгения е от Карлово и по професия е дизайнер. Думите й са цветни, всичко в нея е цвят и въображение. Обича да пише детски приказки и със сигурност един ден ще отвори нова страница, за да напише книжка за феи и вълшебници. Срещата ни бе под Акропола и на чаша чай тя разказа за своя житейски път.

Коя е Евгения?

Това, което виждаш. Аз съм тази, която търси истината. Искам да живея в истината, защото тя ни дава любов и светлина, привличане на съвършенство и красиви хора. Според мен това е ежедневието на днешния ден. Специално това е ролята на индиговите деца. Да дойдем да променим, да се издигнем в нови честоти и да навлезем в ерата на любовта.

От Карлово съм, от „Долината на розата“. Най-хубавия и задушевен край. Не бих го заменила за нищо, но по стечение на обстоятелствата съм от доста време тук в Гърция. Не съм семейна и съм на 40 г.

Какъв беше живота ти в България?

Обикновен живот. Както на всички българи по онова време труден. Доста неща се захванах и учих, които не ми помогнаха в ежедневието. Специално тогава имаше дейност Машиностроителният завод –ВМЗ. Кадрите на там се насочваха, понеже не знаехме, че ще има такъв прелом. След време се ориентирах към дизайн. Това си образование завърших тук в Атина. Учех в частно училище и едновременно работех. Беше ми много трудно и доста изнервящо, но се справих. Всички българи се справят навсякъде. Приспособяваме се към обстоятелствата, начина на живот и климат. В началото не можех да свикна с климата също и с расовата дискриминация. Беше трудно дори да казваме, че сме българи.

Как дойде идеята за емиграция?

Бях млада на 23год.и останах без работа. Дойдох на екскурзия с автобус в който всички пътници бяха решили, че идват за да работят. Единствено аз бях с нагласата, че идвам за екскурзия и после се връщам, но първа от цялата група аз започнах работа. Щях да се връщам след една година и тръгвайки обратно си казах:“Аз в Гърция, никога повече няма да се върна“. В онзи период мислеха за нас, като че сме от третия свят, че нищо не знаем, не разбираме и нямаме никакви познания. Това те кара да се чувстваш унищожен и смачкан. Дошли сме тук, за да прислужваме, но по наша воля. Никой не ни е държал на сила, но се оказва, че трябва да прислужваш, за да познаеш себе си, за да разбереш стойността си. Трябва да слезеш на дъното, за да имаш сили да се изкачиш нагоре, да тръгнеш, да търсиш, да се усъвършенстваш.

Помниш ли първата си работа?

Помня го! Незабравимо е!  От въпросната група с която дойдох на екскурзия ме избраха и останах.

Беше много грозно и според обстоятелствата и обстановката. В стаята влезе един бивш министър, който явно беше решил, че иска в къщата му да има младо момиче. Предполагам, че за него е било по лесно да контролира един млад човек, да го манипулира по-лесно.  За работата е важно да си издръжлив и без семейни ангажименти, за да не ти отнемат от времето. Избра мен за работа и аз в рамките на пет минути трябваше да взема решение дали да приема или откажа.

Реших, че нищо не губя и започнах работа в една огромна къща. До този момент никога не бях виждала такава къща и не знаех, че съществува. При ограниченията на комунизма и на моите години тогава, аз не можех да си представя, че някой може да живее в такъв палат. От гаража в асансьора и  влязох в огромния палат, който се оказа златна клетка, виждам един самолет. А се оказа, че летището е в населено място – Глифада. Плащаха ми на месец и отношението на всички членове на семейството беше добро, дори мога да кажа перфектно,  с изключение на домакинята. Съвсем нормално е, когато влиза нов човек да го наблюдаваш и контролираш. В къщата бяхме две момичета и жената, за да се чувства сигурна, за ни контролира се опитваше да вкара между нас двете раздор. Да ни държи в напрежение и да ни наблюдава по-добре. Имало е моменти, в които е обиждала на народност, че нищо не знаем. За времето, в което бях там, идваха и други българки и оставаха по ден – два, не можеха да издържат на обстановката.

Първите три месеца естествено са много трудни, като не знаеш език. Намесиха се и чувства на гняв и обърканост. „Какво правя тук? Защо си оставих дома. Защо не съм си в страната?“. Търсех виновни за това си положение, но когато тръгнеш по един път на собствено развитие, стигаш до извода, че никой не ти е виновен. Сам самият ти, си избрал тези ситуации, за да можеш да се издигнеш по някакъв път, търсейки себе  си и да се осъществиш, като един свободен човек.

И така останах за една година, която беше сблъскване с минало, търсене на бъдеще. Борба да докажеш, че и ти си същност и че имаш право на глас, но как можеш да го изразиш, като не знаеш езика?

Изживяла си един шок на двайсет и три години далеч от родна земя…

Аз си казах, че повече няма да стъпя тук. Не се чувствах излъгана заради работата. Изживяваш шок от голямата промяна. Далеч от семейството се чувствах беззащитна. Дори когато вървим с приятелки по улицата, не смеехме да говорим на български, защото бяхме без документи и беше цялата обстановка тягостна. Бях много наранена. Не бях се сблъсквала с толкова неизвестност за следващият ден. Не знаех защо съм тук, не си бях дала отговор. Просто се случи и го оставих да се случи. Сега съм им простила и всичко е минало. Срещахме се след това и им дадох да разберат, че съм им благодарна за това тяхно поведение. Да знаем, че всеки си има място в живота и да уважаваме личността. Защото всеки си има роля. Ако можем да помогнем на друг човек да се изяви и да изиграе най-добрата си роля, това е и наш плюс.

Естествено, ако се усмихнеш на някой, ще ти се усмихне и той. Ако му изпратиш отрицателна, ще получиш и отрицателна енергия. Това е един такъв вселенски закон.

Как се справяш с живота, езика, нравите в Гърция?

Advertisement

В началото ми беше много трудно, но сега много добре се справям. Да не прозвучи като самохвалство, но с езика доста добре се справям. Съвсем нормално, когато отиваш друга държава в твой плюс е да можеш да научиш езика. Пиша и чета, и завърших училище тук, но и до ден днешен мога да кажа, че го ползвам, без да го знам до съвършенство. Специално гръцкият език е доста труден.

Обикновено ключа, за да научиш един език е три месеца. В това време само слушаш и нищо не разбираш, след което се опитваш и да говориш. Учила съм от телевизия, слушах много музика и контактите си с хората.

Харесва ли ти гръцката кухня? Би ли споделила някоя интересна рецепта?

Харесва ми, но в гръцката кухня обикновено си позволявам да слагам български елементи. В началото, когато започнах да се опитвам да готвя, всичко по книги и с рецепти. В семействата където съм била са харесвали ястията.

Специално за мен, кулинарията не е отправна точка. Последно време се дразня, като гледам по телевизионни предавания, да слагат гумени ръкавици и да готвят. Пазят се от храната да не се изцапат? Всички знаем, че ни излиза енергия от ръцете. По добре е да  хванеш храната с любов и да й предадеш, това което излиза от ръцете.

Правят го, вероятно от хигиенична гледна точка?

Е, да но мен това не ме устройва. Понякога ми се е искало да се обадя и да ги питам за готвенето с ръкавици, но сигурно ще скандализирам някого. Случва се да скандализирам хора, когато се храня с ръце. Но това вече го преминах. Не винаги е удачно да го правя, но когато съм в своя си кръг, се храня с ръце. Защото съм посветена в енергията рейки и от там знам, че всичко докоснато с ръцете ми е добро.

Затова ли толкова ни е сладък хляба, защото го взимаме с ръка?

Именно. Друго е, ако приборите за хранене са от злато или сребро, защото те прочистват организма, но нямаме такива, затова се храним с пет пръста.

Последно време, рецептите са ми салати, но да съдържа всички цветове. Защото знаем, че се храним с цветовете, а всеки цвят съответства на музикална нота, на чакра от тялото и качество. Отдавам, по –голямо значение на красотата на това с което се храня. Дори е добре да се храним в тишина. В мълчание, никой не е научен да се храни. По време на хранене, не разискваме проблемите от деня, което пък е вредно.

Денят, в който България влезе в Евросъюза за теб е…

Всяко красиво начало е трудно. Макар че аз не съм облагодетелствана с нищо от това и като че ли в началото бях с отрицателна нагласа. Като че ли усещах, че ще има и то не че го бях усетила, но бях тук в Гърция, а те влязоха преди нас в ЕС и видях какъв срив се получи, каква финансова криза. В България понеже си бяхме в криза и виждаш хора, които няма какво да ядат, не можеш  да погледнеш веднага положително. Нека да бъдем оптимисти и дано се промени към добро.

Къде виждаш бъдещето си, тук или в България?

В момента виждам, че не разполагам с много възможности. Искам да направя нещо, но се оказва, че отивам на друго место. Не бих казала, че приключвам тук, но не съм готова и да се върна в България. Ако мога да бъда и тук и там, би ми доставило удоволствие, но в случая не зная какво искам. Искам да се чувствам добре, за да мога да съм в синхрон с всички други около мен и за да бъда силна, в това положение, в което сме всички в момента. Не е толкова криза, защото ние българите сме устойчиви. Изживявали сме трудни моменти. За мен това, което се случва в Гърция, не е криза, а е временен период.

Твоето послание, към многобройната българска общност…

Да си подадем ръка, да сме силни, да има любов. Защото всичко друго няма смисъл. Нека бъде любов, нека бъде светлина! И всеки да си знае мястото.

Източник: newsbg

loading…