Исказаните думи не можеш да ги върнеш

Живял някога един човек, който бил много груб с хората, имал остър и невъздържан език и много често се случвало да обижда своите близки и приятели. Един ден горчиво засегнал най-добрия си приятел. Изрекъл толкова тежки думи в лицето му, че приятелят му се разплакал.

Тогава за пръв път човекът се замислил, съвестта започнала да го мъчи и той решил да се промени. Но най-напред искал да изкупи вината си. Бил готов да изтърпи всякакво наказание, за да заличи всички обиди, които бил нанесъл на хората. И отишъл при най-мъдрия човек в селото за съвет:

– Учителю, моля те, кажи ми какво да сторя, за да поправя вината си за лошите и груби думи, които съм изрекъл и с които съм обидил близките си хора.

Мъдрецът безмълвно излязъл и след малко се върнал с една пухена възглавница в ръце. Разпорил я със своя нож и изсипал целия пух във въздуха. Вятърът понесъл хилядите перца и те започнали да се носят на всички страни. Тогава той се обърнал към своя гост:

– Ето какво трябва да направиш. Събери целия пух и напълни отново тази възглавница. Тогава можеш да си спокоен, че си поправил всичко.

Advertisement

– Но това не е възможно! – възкликнал човекът.
– Разбира се, че е невъзможно – бавно проговорил мъдрецът. – Както е невъзможно да поправиш злото, нанесено от думите.

Думите вече са казани и са нанесли рана в сърцето на човека. Не можеш да ги върнеш, както не можеш да върнеш този пух отново във възглавницата.

Притчата е част от книгата ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА

Източник: gnezdoto.net