Изхвърли дъщеря си, за да прибере повлеканата си любовница!




Тази история се случи преди години.

В света на модерните технологии, в който всичко ни е на един клик разстояние, никога не съм предполагала, че има деца, които не мечтаят за скъпи телефони или компютри.

Често срещах съседката от блока до нашия с едно слабичко момиче, което отскоро беше при нея. Веднъж с жената се заговорихме и тя ми каза, че момичето се казва Светла, на 14 години е и тя временно се грижи за нея. Позачудих се къде са бащата и майката на детето, но скоро забравих за момичето.

Късно вечерта се прибрах уморена след работа и видях, че съм забравила чантата си в колата, а в нея имах важни документи. Отворих вратата и посегнах да взема чантата, когато тих детски глас ме попита: “Извинете, ще ми дадете ли филия хляб?” Стреснато се обърнах и в тъмното едва съзрях дребната фигура на Светла. Учудих се какво прави едно малко момиче на улицата толкова късно. Тя стоеше с наведена глава. Изтичах до вкъщи, взех два кроасана и й ги занесох. Светла лакомо се нахвърли върху тях и бързо ги изяде. Малко по-късно двете седнахме на една пейка в градинката пред входа, запалих цигара, а тя ми разказа историята си.

Оказа се, че не познава и никога не е виждала баща си. Майка й също не се грижела за нея, само на рождените й дни се сещала, че има дъщеря.

Момичето израснало при баба си, в малко градче в Северна България. Криво-ляво двете се справяли с малката й пенсия, но преди три години възрастната жена се разболяла тежко и вече нямало кой да се грижи за Светла. Тогава майка й Кремена се прибрала в родната си къща – стара, без удобства и неремонтирана. Баба й починала, а Кремена нямала пари дори да плати погребението. Тръгнала от къща на къща да иска заем, но всички й отказали. Най-накрая им отпуснали средства от общината.

Светла била спокойна, защото вярвала, че майка й ще я вземе със себе си и ще се грижи за нея. Живеела в малък апартамент в съседен град и тя се прибрала с радост вкъщи.

Седмица по-късно в дома им пристигнала Дида – интимната партньорка на Кремена. От този момент животът на момичето се преобърнал. Майка й и Дида почти всеки ден пиели и се карали. Скандалите били люти, а сдобряванията – страстни. За свой ужас Светла чувала всичко, завивала се през глава, запушвала си ушите, но и това не помагало.

За да се издържат, Кремена работела където и каквото намери. С парите купувала цигари и алкохол на любовницата си, не мислела, че дъщеря й също има нужда от храна, дрехи и обувки. Светла дояждала техните осттъци. Понякога си лягала гладна, а на училище ходела облечена в старите дрехи, които съседите й давали. Растяла слаба и недохранена. Скоро им спрели тока и водата заради неплатените сметки. Светла направо се поболяла, защото трябвало да пише на тъмно домашните си. Но най-много страдала, че няма топла вода, за да се изкъпе.



Една нощ скандалът между двете жени ескалирал. Пияна, Дида крещяла на майка й и нервите на Светла не издържали. Скочила от леглото, взела нож и го допряла до гърлото на Дида – била готова да я убие. Кремена се хвърлила, за да спаси любовницата си.

Когато ситуацията се успокоила, Дида поставила на Кремена ултиматум – или тя, или Светла. И майка й избрала. На другата сутрин събрала багажа на Светла и казала: “Съжалявам, без теб мога да живея, но без любовта си – не!”

Цял ден момичето скитало по улиците, а през нощта се свило на една пейка и там пренощувало. Никой не й обърнал внимание, не й подал ръка за помощ.

Светла се обадила на леля си. Двете не били близки, но жената от немай-къде я прибрала. Имало дни, в които изобщо не й давала хляб, а преди час я изгонила на улицата. Леля й се оказа моята позната от съседния блок. Побеснях, хванах Светла за ръка и звъннах на съседката. Тя се показа, явно спеше и с половин уста ми благодари, че съм довела Светла у тях.

Преди да се прибере, детето ми прошепна: ”Въпреки всичко обичам мама и искам да живея с нея. Най-голямата ми мечта е да имам своя стая с телевизор. И вода. Да се къпя, когато поискам.”

Дълго седях на пейката. Ако не бях чула историята на Светла, никога нямаше да повярвам, че има деца, на които мечтата им е да имат вода! Светла не искаше модерни дрехи, телефон или компютър, а просто да има свое кътче и баня. Прибрах се у дома, но в устата ми горчеше. Господи, колко несправедлив е светът!

Поли

Писмото е публикувано във в. “Лична драма”

Източник: lichna-drama

loading…