Знаете ли, че древните корени на каракачанското куче водят към времето на траките?

Древните корени на каракачанското куче водят към времето на траките. Сред основните занятия на някогашните обитатели на българските земи било овцевъдството и подобен вид гризачи бяха необходими за охраната на техните стада, разказва д-р Атанас Вучков, главен секретар на Международното асоциация Каракачанско куче. Каракачанското куче е първото българско автохтонно селскостопанско животно, призната от Комисията по животните към Министерството на земеделието. Това става през 2005 г.

Каракачанското куче е живата легенда сред животновъдите, които се занимават с тежкото занаятство да отглеждат стада в планински и полупланински райони. Основната задача на това куче е да охранява стадата – овце, говеда, кози, от нападения на хищници и от крадци , обяснява д-р Вучков, подчертавайки, че:

Каракачанското куче не е домашен любимец, а селскостопанското животно. Ако питате един фермер в планинските райони, където нивото на популация на хищници е високо, той ще ви каже, че без този помощник и другар е загубен .

Формирането на породата продължава дълго. Принос за това имат различни преселвания на народите през територията на Балканите. Народната селекция е водена от работните качества на кучето, за да стигнем до вида, в която го познавам днес, обяснява събеседникът ми:

Страхови кучета незабавно са били отстранени от селекцията, както и кучета, които са били засегнати от животните, които охраняват. Външният вид на каракачанското куче е свързан с неговата функция. Той не трябва да бъде прекалено едър и тежък, за да се справи с трудните условия, пресечения терен, дългите преходи на овчарите в миналото. Едно прекалено тежко куче не може да понесе неспогодите на овчарското живот. Обикновено каракачанското куче е шарено – на тъмно фон с бели петна или обратното.

Това е помагало във всеки един момент овчари да го локализира на фона на своя палат. В тъмнината на нощта при схватка с хищник – вълк или чакал, овчарят трудно би разкрил изцяло тъмно куче, за да му помогне. Космената покривка също е запазена марка : дълга, твърда, груба, която да предпазва кучето от зимните студове, да запази телесната му температура, за да може да работи при всякакви условия и да е неотлъчно със стадото .

Advertisement

Със свиването на животновъдството в планинските райони естественото ареал на рода се оказва застрашен, като днес съществуват около 1000 чистопородни екземпляри с проследяване на произход. Основната цел на Международното асоциация Каракачанско куче е да се грижи за опазването на породата в нейния оригинален вид. Изключителните работни качества правят каракачанското куче търсено от фермери и в България, и от чужбина.

Каракачанското куче е куче на крайностите. Със собствениците, с които споделя бита, то е безкрайно отдалечено и нежно Ясно разпознава кои са свои, кои   чужди. Никога няма да достигне до собственик или негово дете. Също така никога при никакви условия няма да захапе овце, кобили или други животни, които охранява. Това е генетично кодирано в него през вековете народна селекция. Но защо казвам, че е куче на крайностите? То се превръща в жестор звер, когато трябва да защитава своето стадо и буквално се бие на живот и смърт. Казваме, че каракачанското куче има характер на българина – безкрайно верен към приятелите и непримирим в схватка, когато трябва да защитава своето семейство, чест .

Д-р Тодор Гайтанджиев, основоположникът на кинологията в България, казва:  Каракачанското куче не се връща от бой с подвита опашка – побеждава ,  или умира! , Не случайно то се ползва със специален статут:

Овчарите наричат ​​животните, които се отглеждат , ” стока . Те казват: “Отивам да нахраня стоката”. Но никога не причисляват  кучето към стоката. То е част от семейството, защото споделя несгодите на овчарския живот. Каквото яде овчарят, това яде и то. Но дори за овчаря няма да яде, той дава на кучето къшей хляб. Това е куче търговец, и няма цена,  е категоричен Атанас Вучков.

Снимките са предоставени от Международната асоциация Каракачанско куче

Източник:  bnr

loading…