За мен говорят: Остави я Пепа. Тя е шутът в кралския двор – ПЕПА НИКОЛОВА




Пепа Николова е жената, която не мълчеше, не избягваше резките думи и не пестеше за черни дни. Пушеше като комин и показваше пожълтелите си от тютюна пръсти… И пет пари не даваше за хорското мнение. Нито играеше на дребно. Нито предаде нечие доверие. Пепа, която сама отгледа дъщеря си. Пепа, която сякаш беше някаква осъвременена версия на Вазовата баба Илийца

Когато през 60-те дебютира на телевизионния екран, всички са убедени, че танцуващата с дайрето и влюбена в бате Серго (Стефан Данилов) Джалма от „На всеки километър” е истинска циганка. Не само заради по-тъмния тен на кожата й, а заради хамелеонството, което и след това помагаше на Пепа Николова да се превъплъщава във всеки нов образ. Тя всъщност носи тракийска кръв, корените на рода й идват от селото на капитан Петко Войвода, Доган Хисар – факт, който актрисата не пропуска гордо да споменава приживе.

Пепа Николова е родена на 23 декември 1946 г. в Харманли. Мечтае да стане певица и през 1965-а кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията. Именно там я открива режисьорът Вили Цанков и веднага я кани да работи в Младежкия театър. През 1968 г. Пепа вече е актриса в Хасковския театър, а от 1979 г. е част от трупата на столичния Сатиричен театър.

Актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков пък я откриват за киното – пак през 1965-а, когато момичето от Харманли кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията. Предлагат й главната роля в „Понеделник сутрин”, но филмът е забранен от комунистическата цензура и публиката го вижда за пръв път едва след 1989-а. Така с 23 години закъснение Пепа Николоваполучава наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля с превъплъщението си в безработно провинциално „момиче с леко поведение”.

За мен се говореше, че съм българската Жулиета Мазина, после писаха, че това е чешкото чудо в България… Но от този филм ми тръгна характеристиката – странна, остро характерна, непредвидима, непредсказуема… И често ми сечеше главата.

Освен в киното, през годините зрителите я аплодират и заради театралните й роли в спектаклите „Преди всичко любов”, „Дон Хил зелените гащи”, „Любов необяснима”, „Всяка есенна вечер”, „И най-мъдрият си е малко прост”, „Сако от велур”, „Балкански синдром”, „Вражалец”, „Представянето на Хамлет в село Долно Туткаво” и др. След 20 години в Сатиричния театър обаче талантливата актриса престава да получава роли и е съкратена. Острият език и свободата й да казва това, което мисли за партии и власт, не се харесват на всички. Но Пепа не се предава и си остава до последно бунтар. Продължава да бъде със своите почитатели като водещ на радио- и тв предавания.

Не успя да се пребори само с болестта – почина от рак на 22 септември 2006 г.

“За да спечелиш публиката и електората, никога не трябва да се преструваш, трябва да бъдеш безкрайно откровен, до болка откровен, дори когато губиш. Публиката разбира и може да прости, когато грешиш, но никога не прощава, когато лъжеш. Това важи с пълна сила и за тези, които ни управляват и които непрекъснато ни лъжат. Толко ни лъжат, че вече ни се повръща от политика.”

“Сигурно Господ не дава всичко наведнъж. Едно като дава, друго взема. Държава-рай ние я направихме пустиня, докато една държава като Израел от пустиня стана рай.”

“Бедният човек, като дойде на власт, гледа първо собствения си джоб да напълни, в пазвата, в скута, навсякъде да си набута пари. Че на всичкото отгоре почват и да се вземат на сериозно, забравяйки, че са попаднали във властта по абсолютна случайност. Нали виждате колко от тях вече си отидоха и никой няма спомен от тях. И имената им вече сме забравили. Обаче теглим безобразията, които извършиха.”



“Българинът иска хем булка, хем любовница. И ако може да преде и на двете места цял живот – така и той сит, и имотът му цял. А има и такива, които са готови за имот и детето си да заменят…”

“За да бъдеш голям актьор, преди всичко трябва да бъдеш голям човек. Не може да си мижитурка в живота и да си велик на сцената.”

“Много са ме млатили в това българско кино.”

“И до ден днешен не мога да разбера защо в цял свят търсят характерните, остри актьори, а ние – не. Даже имаше време, когато режисьорите казваха: добре е, обаче да говори като еди-коя си, да ходи като еди-коя си, да се целува като еди-коя си… Хубаво, ама тогава вече не си ти!”

“Всякакви съм ги играла. За мен е кантар – главното е да не приличам, че съм артистка.”

“Професията е много тежка. Много е трудно да те оскърбят и пак да продължиш да играеш. Режисьорите оскърбяват артиста… Аз станах случайно артистка. Исках да стана певица. Мисля, че артист си не само на сцената. Ти трябва да си артист на щанда, на работното си място – да посрещнеш човека…, ако ме накараш да купя един портокал – също си артист. Така да ми го предложиш, че да няма как да ти откажа. Познавам такива хора и много обичам да се събирам с тях, щото се зареждам.”

“Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам, защото това е най-страшното, което може да се случи на артиста – да си повярва, че е велик и да започне да пада стремглаво надолу.”

“За мен говорят: Остави я Пепа. Тя е шутът в кралския двор.”

“Аз съм употребяван и употребен човек. Мен кой не ме е фанал, той не ме е…”


Източник: chetilishte

loading…