За живота и възможностите, които той ни предоставя. За страха и смелостта

За живота и възможностите, които той ни предоставя. За страха и смелостта. За загубата и победата. За избора да останеш на земята, когато си паднал, или дали да станеш и да продължиш…

Един млад мъж попитал дядо си защо животът понякога е толкова труден. Ето отговорът на стареца:

– В живота има тъга и радост, загуби и победи, падане и изправяне, глад и изобилие, зло и добро. Не го казвам, за да те отчайвам, а за да ти разкрия реалността. Животът е пътуване, което понякога осъществяваме в светлина, друг път – в сянка.

Не си искал да се родиш, но си тук. Имаш слабости и силни страни. Имаш и двете, защото животът ни дава по две от всичко. Носиш в себе си волята за победа, както и готовността да загубиш. Сърцето ти е способно на състрадание, но и на принизяващо високомерие. Вътре в теб е умението да посрещнеш живота, но и страхът да му обърнеш гръб.

Животът може да ти даде сила. Силата идва от посрещането на житейските бури, от изживяването на загуби, от тъгата и свиването на сърцето, от изпадането в дълбините на скръбта. Трябва да посрещнеш бурята. Трябва да посрещнеш вятъра, студа и мрака. Когато бурята е силна, стой здраво, защото тя не се опитва да те събори, а да те научи да бъдеш силен.

Да бъдеш силен означава да направиш още една крачка към върха на хълма, независимо колко си уморен.

Означава да оставиш сълзите да се леят, когато скърбиш.

Означава да продължаваш да търсиш отговора, дори отвсякъде да си обгърнат от мрака на отчаянието.

Advertisement

Да бъдеш силен означава да задържиш надеждата с още един удар на сърцето, с още един изгрев.

Всяка крачка – все едно колко е трудна – е още една крачка към върха на хълма.

Ако запазиш надеждата жива с още един удар на сърцето, това ще те отведе до светлината на следващия изгрев и до обещанието за нов ден.

И най-неуверената крачка към върха на хълма, към изгрева, към надеждата, е по-силна и от най-свирепата буря.

Продължавай напред!

из “Продължавай напред – изкуството на постоянството” от Джоузеф Маршал

Източник: gnezdoto.net