За да имате интелигетни деца, трябва да ядете йодирана, а не хималайска сол!

Още през 1956 г. акад. Иван Пенчев – основателят на ендокринологията в България, заедно с най-известните си ученици проф. Папазов, проф. Върбанов и проф. Стайков правят масов скрининг на 1 млн. българи и установяват, че 50% от населението има гуша, а 3% е с кретенизъм (6,000 души). Този значим здравен и социален проблем налага началото на масова йодна профилактика у нас 32 години преди ООН да обяви йодния дефицит за глобален здравен проблем и да набележи стратегии за неговото решаване.

През т.г. се навършват 60 години, откакто в България се провежда държавна политика за преодоляване на йодния дефицит чрез йодиране на солта. По този повод Българското дружество по ендокринология (БДЕ) започва информационна кампания, за да събуди вниманието на обществото към последиците от йодния дефицит.

Употребата на йодирана, а не на хималайска или други видове сол е жизненоважна за раждането на интелигентни деца и за здравето на щитовидната жлеза. „Когато бременната жена не приема йодирана сол, необходима за производството на тиреоидни хормони, тя няма да осигури на бебето си достатъчно хормони. Мозъкът ще се формира непълноценно и това ще е фатално за интелигентността му. Бебетата нямат собствена щитовидна жлеза. Тя започва да се формира след третия месец от бременността и има собствена продукция на хормони към шестия месец”, обясни председателката на БДЕ проф. д-р Анна-Мария Борисова по време на практическа конференция на тема “Йоден дефицит в България. Бременност и хипотиреоидизъм”, организирана от Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Проф. Михаил Боянов поясни, че се проучва и връзката между йодния дефицит и повишената честота на Синдрома на дефицит на вниманието.

Advertisement

Проследявани са жени с различен йоден прием преди забременяване и по време на бременността, както и тяхното поколение за нивото на когнитивната функция. Предварителните резултати сочат, че при йоден дефицит на бременната честотата на говорна патология у детето е по-висока. Тревожен е фактът, че близо 400 хил. българи между 20 и 80 г. имат намалена функция на щитовидната жлеза, а 65% от тях го научават за първи път по време на случайно участие в  скрининг. Друга цел е да отвоюваме от здравната администрация платена от НЗОК амбулаторна процедура, чрез която веднага след установяването на бременността, жените с рискови фактори за тиреоидни заболявания и диабет да бъдат подложени на скрининг за тези заболявания, обясни проф. Борисова.

Една от основните мисии на масовата йодна профилактика е всяка жена да влезе в бременността си с адекватен йоден прием. Много от бременните, особено в големите градове, употребяват алтернативни видове сол, смятайки ги за по-полезни. Рискът от системна употреба на алтернативни видове сол е заради ниското съдържание на йод и наличието на примеси и замърсители, включително радиоактивни вещества, да възроди йодния дефицит в България. Доц. Боян Нончев от Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив цитира изследвания, според които прекалено големи количества йод също не са полезни. Прекаляването с йод увеличава риска от автоимунни заболявания в региони с йоден дефицит. Оптималното количество йод се постига с приемането на храни, приготвени с йодирана сол – хляб, мляко, сирене, както и от рибата, категоричен е доц. Нончев.

Аида Паникян

Източник: bgvoice