Защо от загубата на домашен любимец толкова ни боли?




Хората, които нямат домашен любимец, често не разбират мъката на другите, когато се случи тяхното животно да си отиде от белия свят. Да се ​​разбере, че е тъжно събитие, но не може да се разбере степента, в която то засяга.

Хората, които имат домашен любимец, приемат куче, котка или друго животно като част от семейството си. Понякога те са единственото им семейство. Връзката между животно и човек може да бъде толкова силна, че хората да оценяват загубата им като загуба на любим човек. Това е странно да се обясни на хора, които не са имали подобна връзка. Отделът по психология на Университета в Централна Ланкшир, Великобритания изследва сложната връзка между домашния любимец и собственика му и така разкрива защо толкова се страхуваме от загубата им.

Динамиката в отношенията се променя през годините, в които сме заедно. В началото се държим като родители с тях – възпитаваме ги, грижи ги, поучаваме ги към навици, се гордеем с техните постижения, оплакваме се от тяхното държание. Впоследствие обаче домашните любимци стават остров на утеха, облекчават проблемите ни и дори с грижите по тях, ние си доставяме радост. Тази промяна обяснява и сложността на привързаността ни към тях.

Домашните любимци са единственият източник на бездословна любов. Дори собствениците на котки, известни с независимостта, непукизма и дори с известна нечувствителност, твърдят, че вътрешно са убедени – техните котки ги обичат. По техен собствен начин, но начин, който да припода на собствениците им. Т.е. те всъщност са удовлетворени от такива взаимоотношения и получават своята доза безусловна любов и при малката проява, защото оценяват всяко присърце и отвличане, колкото кучето, което всеки вече след работа мята и го сваля на пода от радост.

В много случаи домашните любимци дават такова удоволствие в общуването, че могат да “успокоят” двойки, които нямат деца за някакъв вид – обективни обстоятелства или осъзнати избори. Без да съдим такива двойки или отделни, за много хора домашните любимци създават с тях наистина дълбока връзка – едновременно зависят, но ръководят техния живот, повод за социализация са и създават чувството, че са важни и значими за друго същество.

В повечето семейства домашните любимци се вземат, когато децата са малки и искаме да им предоставим удоволствие, но и да ги научим на отговорност или при двойки, които тестват връзката си по отношение на това дали са способни да се грижите за друг. Така се случва, че децата израстват с домашен любимец и това възпитава много ценни качества в тях. В 80% от случаите деца, които са имали животно в дома си, са взели за децата си, когато самите станат родители.

Това са част от причините, поради които сме толкова привързани към домашните си любимци. Проблемът, когато загубим някой ден, дали защото сме взели решението да ги приспим или за други причини, е не по-малко сложен:

Загубата остава неразбрарана. Само човек, който е губил животинка, може да разбере. Това не са много хора от обичайното ни обрежение.



Губим член на семейството. Отново може да звучи преувеличено, но то се чувства точно така.

Трудно можем да скърбим, защото няма ритуализиране, както при смъртта на хората.

Още по-трудно се решаваме да имаме нов любимец и да се лекуваме, както често ни съветваме.

Ако ви се случи това трагично събитие:

Намерете общността, в която свободно да споделите чувствата си. Във форуми и групи се срещат такива хора и те само могат да ви разберат. Споделяйте и изслушайте по свой ред.

Преживейте фазите на скръбта и си давайте време за всеки от тях: Отрицание, гняв, пазалък, депресия, приемане. Само не оставяйте дълго време в депресивна и недейте свързва това събитие с други трагични в живота ви.

Опитайте да го преодолявате – Грижете се за бездомни животни, наблюдавайте играещите кученца в парка, общувайте с приятели, които също имат животинки. Не зареждай сърцето си и търси нова радост. Но ако не искаш нова душа в своя живот, не се насилвайте.

Скръбта е измерение в живота ни, което не може да бъде сравнено и измерено. Всеки скърби по свой начин, в различна степен и според своето темпо. Не обезценявам човешката живот, като се сравнява с това на домашните ни любимци, но понякога в тях намираме точно тази частчка любов и утеха, които ни липсват винаги при хората. Взимането на любимец, стъпването на топчицата козинка или липа, няма значение, означава, че сме готови да обичаме безусловно. Нека помним с любов какво сме имали и какви сме били, докато го имаме. По-добри хора.

Източник:  hera

loading…