Е това беше казармата, ако щете вярвайте

Напоследък много се говори каква армия сме имали и как трябвало задължителната военна служба да се върне отново. От ВМРО дори обмисляли да внесат в НС предложение за връщането ѝ за срок от 6 месеца за лица над 19 г. Щяло да има и варианти за алтернативна гражданска служба за срок от 12 месеца.

И понеже аз съм бил 2 години в служба на отечеството, бих искал да ви разкажа какво представляваше нашата армия.
В голямата си част (защото имаше и изключения, но те винаги потвърждават правилото) тя беше сбирщина на селяндури старшини и офицери, съблюдаващи политическата коректност към БКП.

Те се водеха на свръхсрочна служба. Останалата и съществена част, водеща се на срочна служба, от личния състав на армията, бяха уплашени гологлави тийнейджъри, които 2 години основно търкаха танкове, ракети, кораби (по неизвестни причини корабите дори ги търкаха 3 години) и всичката бойна железария закупена от СССР, която добре, че не влезе в бойна обстановка, че врагът щеше да умре от смях, но от друга страна, може би това е било някаква секретна стратегия за унищожаване на потенциалния нападател посредством силни коремни конвулсии.

В останалото време, когато не търкаше каквото там има за търкане, личният състав на войската набиваше крак в строева подготовка, по-позната ни като маршируване. Всъщност основната подготовка и умения на десетките хиляди срочно служещи, се изразяваше в маршируване на плаца.

В жега и студ, денем и мрак. Леви, десни, леви, десни…
Разглобяването и сглобяването на автомат Калашников за норматив беше другата основна дисциплина. Виж, стрелбата с него беше цяло събитие, защото се случваше само веднъж годишно и само с по един пълнител. За две години – 60 изстрела с автомат. Толкоз! Страхотна бойна подготовка, без съмнение!

Имаше и строителни войски, които се ползваха за безплатни работници на големи и не толкова големи социалистически обекти, а доста често и на по-малки лични такива на някой комунистически васал. Там, може би, са марширували по-малко, понеже имаше много за строене навремето, а безплатната работна ръка трябва да се използва максимално и да не ѝ се губи времето с маршировки и разглобяване/сглобяване на автомат.

За извращенията, боят и униженията нанасяни от стари на млади под благосклонният поглед на старшините и офицерите, убийствата и самоубийствата, „качеството“ на храната, „условията“ за живот и хигиена, няма да пиша, просто попитайте някой ваш роднина, който в онези години е служил, нека той ви разкаже.

В общи линии това беше армията ни и много се радвам, че не съществува в този ѝ вид и че ако имам син няма да му крадат време от най-хубавите години в живота за да марширува и търка непотребни железа. Бих се радвал много всеки млад човек да мине подготовка по спасяване на човешки живот, даване на първа помощ, ориентиране, гасене на пожар, оцеляване в непозната среда и изобщо да придобие всички тези умения, които биха спасили неговия и други животи в екстремни ситуации, за които всеки ден слушаме в новините и които често завършват със смърт или крайно неприятни последствия. Доста по-полезно от разглобяване на Калашник за норматив и маршируване на плаца, не мислите ли?

Сигурен съм, че тези, които са били в армията, ще ме разберат, а другите, които страдат за нея и искат да я възстановят, бих искал да посъветвам – запишете се в нея, сега е професионална. Дайте пример със себе си и станете волнонаемни! Мрънкането по социални мрежи, телевизионни студиа и кафенета по кварталите няма да помогне на никой. Безумието от парламентарната трибуна още по-малко. Бъдете образец, а не мрънкала, които искат да изпратят някъде чужди деца. Благодаря предварително!

Автор: Теодор Михайлов

Източник: bgnow.eu

loading…