Едни от най-красивите дворци на България в няколко кадъра.. Прекрасни (СНИМКИ)!




Днес някои от тях са паметници на културата. Други отново са собственост на наследника на фамилията Сакскобургготски – Симеон. Дворците на България привличат хиляди туристи годишно.

Бившият Царски дворец в София се намира на площад „Княз Александър I Батенберг“ № 1. В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.

През турското робство сградата е била конак, по време на Освобождението – болница, а след Берлинския договор е определена за княжеска резиденция. По времето на Батенберг са построени административен етаж, бални зали и сервизно ниво. По късно е изградена, североизточната част на Двореца с апартаменти за царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

Дворецът Евксиноград

Дворецът се намира в Приморския парк на Варна. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово – на умалителното име на италиански език на княза, което е Sandro, но впоследствие княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград – Гостоприемния град. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните.

Дворецът “Врана”

Това е дворец с парк в покрайнините на София, където царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си. Преди Освобождението на България сградата е чифлик на Осман паша. След това е собственост на придворния зъболекар на княз Фердинанд I, от когото владетелят го откупува за 600 златни лева. Понеже князът е любител орнитолог, той решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. На покрива се събрало цяло ято врани и оттогава имотът остава в историята с името „Врана”.

Дворец “Царска Бистрица”

Това е ловната хижа на царете Фердинанд I и Борис III. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Дворецът е построен в традиционния български възрожденски стил, но в него личат и европейски архитектурни влияния. През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като “Стария дворец”. По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални и будоари. В ловната част на двореца се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана половин век.

Княжеският дворец в Русе

Дворецът е построен през 1882 г. по план на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. По замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския прстол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел.



Пред двореца е изграден обширен парк с фонтани и скулптурни композиции.

Дворецът в Балчик не е резиденция на български владетели, а на румънската кралица Мария. Той е построен след Междусъюзническата война, когато териториите около Балчик са били румънско владение. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили. Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина. В нея има над 2000 вида растения, може да се види и втората по големина в света колекция от кактуси.

Наричан още “Къщата”, Дворецът в “Баня” е лятна вила, построена и използвана от българския цар Борис III и рода му. Тя се намира в град Баня, Област Пловдив.

Борис III посещава Баня през 1925 г. след неуспешно лечение на ревматизъм в Хисаря. Тогава той отсяда във вилата на свой приятел – фабрикант. Царят оценява достойно предимствата на Карловските бани и решава да построи лятна вила в близост до тях. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура – с чардак и кепенци на прозорците, характерни за този период.

Дворецът “Саръгьол” се намира в близост до планинския курорт Боровец, до двореца “Царска Бистрица”. Сградата е известна като ловна хижа на цар Фердинанд I и е построена между 1912 г и 1914 г. “Саръгьол” не случайно е построен на територията на Рила планина – това било едно от любимите места на царя за ловуване.

Архитектурата на “Саръгьол” е съхранена в автентичния си вид от нейното построяване.  В ловната хижа могат да се разгледат както ловни трофеи на царя, така и вещи притежавани от царското семейство.

Дворецът “Кричим” е българска царска ловна извънградска резиденция североизточно от с. Куртово Конаре, Пловдивско. Построена е по проект на арх. Фингов през 1905 г от цар Фердинанд и е завършена по проект на арх. Йордан Севов от Цар Борис III през 1936 г.

Дворецът е двуетажна резиденция, всеки етаж е с площ от 750 м2. В архитектурата се забелязват и белези от българския романтизъм и модернизъм, вписваща се отлично в средата и националната традиция. Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия преди 110 години.

 

Източник: УЧИТЕЛИ

loading…