Докосването на Господа или по-точно, как българите станаха божи народ..

Изучавам от доста време миналото на народа ни, но не спираме да се удивляваме на качествата на нашите предци.

Удивени са били много чужденци, които са посетили земята ни и са се запознали с българската.

Смелостта и необикновената сила на нашия народ са широко известни. Никой не може да оспори ненационалната храброст и ожесточение на българина.

Ние обаче притежаваме и други ценни качества. Пословични са също българското гостоприемство, доброта и благородство.

Но въпреки всичко, въпреки стотиците години тъмнина и ужас, нищо не успя да унищожи светлината в нашите души.

Дори и по време на най-страшното подтисничество ние сме оставали верни на себе си. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.

Джеймс Бейкър казва за нас – “Те притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, помагат си един на друг и насърчават по-слабите, търпеливо обучават тези, които са изостанали и не се примиряват, докато не започнат да се движат заедно напред. Cчитаме българите са народ, който е способен на велики дела.“

Този Божествен мир е уникален за нас, зная го от личен опит. Скитал съм по три континента, но не съм срещнал хора, които да имат излъчването на българите.

Добри хора има навсякъде, но при нас доброто е естествено, то не е заучено, не е маска. В българина доброто идва направо от дълбините на душата.

Нашата ДНК бива атакувана всеки ден и всеки ден търпи поражения от слънчева радиация, токсини проникващи в тялото ни с вода и храна.

Учените са установили, че колкото по-повредена е ДНК на определени индивиди, толкова по егоистични, завистливи и злобни са те.

От друга страна става ясно, че щедрите, добрите и веселите хора имат здрава, запазена ДНК.

Ето го разковничето – традициите на предците ни са ги направили чист народ, който може да се докосне до Господа.

Advertisement

Вършенето на добро и постенето – придържането към бедна на калории диета, са спомогнали предците ни не само за запазят здрава своята ДНК, но дори и да я усъвършенстват. Дедите ни са станали чисти във всеки възможен смисъл на думата.

Така са наречени предците ни от гърците. За определени хора от траките е употребена думата κτιστοι, която акад. Вл. Георгиев превежда като чисти.

Благодарение на учени като Александър Брокет знаем, че Орфеевото учение е повлияло така силно стария свят, че ранни християни като Климент Александрийски наричат Христос втория Орфей.

Свети Августин казва, че Орфей е предсказал истината донесена от Божия син, това, което Орфей е започнал, Христос е завършил.

Умберто Утро също говори за влиянието на Орфей върху ранното християнство. Италианския учен казва, че както тракийския певец опитомява дивите животни, така и Христос преобразява живота на грешниците.

В нашите вени тече същата кръв като на великия тракийски певец и мъдрец. Ние сме потомци на хората, от които Омир, Херодот, Страбон и др. са се възхищавали.

Наследниците на тези, които първи бяха наречени чисти и първи се заеха да разпространяват светлината. Това е причината да бъдем ненавиждани от силите на злото, които повече от две хиляди години се опитват да ни унищожат.

До този момент не е помогнало нищо. Нито клането, нито изтезанията, нито гаврите и разселванията са ни пречупили.

Тъмнината обаче винаги търси начин да постигне своето. Ние можем да бъдем унищожени когато престанем да бъдем себе си, когато вече не сме българи, когато забравихме старите традиции и заветите на дедите.

Това е причината за борбата срещу християнството днес. Българските християни не са като западните.

Колкото и да е променено учението на Спасителя, то е запазено във вида, близък до първоначалния.

Павел Серафимов – Спароток

Източник:  novotopoznanie