Детството през 90-те и днес




Някога имахме простора да играем пред блоковете или пред къщите, по улиците, където нямаше толкова автомобили. Където въздухът все още ставаше за дишане. В градове, в които имаше много забавления за децата: лунапарк, зоопарк, планетариум, музеи, детски кръжоци към различни държавни институции. И в детските градини беше спокойно и не толкова чудовищно откъм толерантност между децата и от персонала. Детството беше хубаво!


Днес децата живеят с изнервени родители, изнервени учители, изнервени психолози, амбициозни директори и безскрупулни управници. Затова стават раздразнителни, нахални, нахакани и дори някои от тях се превръщат в престъпници и насилници още в детска възраст.

А през 90-те още бяха наченките на демокрацията, която превърнахме в псевдодемокрация. Затова нямаше толкова престъпления, имаше все още сигурност, лошите ученици ги изключваха, а за талантливите и даровити имаше детски кръжоци и спортни занимания в клубовете за тренировки. От училищата излизаха футболисти, певци, художници, хореографи, лауреати на конкурси, медалисти от олимпиади за наука. Носталгията тегли всички ни към онова сигурно и безопасно детство в миналото, което много от нас са имали или са мечтаели покрай другите да имат. Ще се изненадате, но и днес има деца, които играят пред блока.

Къде отлетя безгрижното детство на 90-те и предходните, още по-добри за България: 80-те и 70-те?
Причината да нямат днешните деца хубаво детство се корени в три основни проблема, пред които обществото ни е изправено: лошата икономика, престъпността, компютъризацията. Родителите днес са безработни или с ниски заплати и не успяват да покрият минималните изиквания за добър живот. В най-добрият случай единият родител докарва добри пари и има скандали вкъщи, защо само единият печели повече.

Хармоничните бракове в това изнервено време са рядкост. Почти няма стабилни семейства, като едно време, в които да няма караници и злоба, ревност, яд, разочарование, безсилие и мъка от битието в днешния ден. Вярна е поковорката, че където парите не стигат, любовта излита. Затова днешните деца са озлобени, нервни, капризни. Нямат левчета в джоба, а най-често дребни стотинки и това ги огнетява. Искат скъпи маратонки, а не могат да ги имат. Искат домашен любимец, а родителите нямат пари за храната на котето или кучето.

Другата причина е престъпността. Днес почти не може да си оставиш детето да играе навън, защото има много опасности. Всеки ден или през ден бягат от затвора или затворническите общежития престъпници. Как да оставиш детето си навън, когато наоколо има безцеремонни изроди, готови да убиват, насилват и грабят? Това всъщност принуди родителите да купуват компютри и да дават пари за интеренет зали на децата си. Липсата на сигурност принуди възрастните да намират нови занимания за децата. За всичко са виновни компютрите!

Компютъризацията направи децата малки роботизирани създания, които натискат клавишите на компютрите или екраните на смартфоните, подражавайки ни. Компютърните игри, които разказват древни истории, оживяват легенди и дори представят света в приказките на Братя Грим са истинско изкушение за децата. Другото е, че децата, като всички от 3 до 12 години, са любопитни и чрез компютрите и смартфоните научават за света. Родителите често са бездуховни или бедни и не записват децата си на библиотека. Затова компютрите са единственият прозорец към света за децата.

Спомням си Варненската библиотека, Детски отдел през 90-те. Всяка минута по едно дете влизаше с родителите си, за да си избере книжки, които да чете. Наскоро ми се наложи да взема учебник от детски отдел и видях залата празна. Читалнята беше без един читател. Това говори много за днешното отношение към книгите. Децата не искат да четат книги. В техният свят всичко е бързо, безплатно и достъпно без усилия. Днешние деца не искат да полагат усилия.



Предпочитат да прочетат статия от 500 думи за някоя книга, вместо да прочетат самата книга. Никой не ги е научил да четат, да мислят, да анализират, мечтаят и творят. Те са консуматори на иформация, стоки, услуги и политика, бъдещи заемащи работни места, като своите родители. Родителите са изнервени, учителите са изнервени, управниците са безскрупулни. Това изражда детския свят.

Детството през 90-те беше по-спокойно. Все още родители и учители удържаха сигтуацията, преди да се изнервят безвъзвратно. Играехме на ластик, скачахме в полето за дама, имаше клубове по шаф, ДЮШ за баскетбол, волейбол и футбол. Но, едно голямо но, днес, когато Григор Димитров си идва в Хасково, деца, трениращи тенис, го наобикалят и искат да поиграят с него. В едно варненско училище видях разчертана на двора дама. Деца чертаеха дама и пред един блок. Децата от моя блок играят до 20-22 ч. навън, когато са във ваканция. Във Варна има детска анимационна работилница към СФАФ. На “Златен делфин” Варненският куклен театър е пълен с деца и родители. Варненци протестираха за закриването на делфинариума и зоопарка си и ги спасиха. Все още има надежда!

Като че ли се наблюдава завръщане към добрите и сигурни години. България председателства ЕС, заплатите бавно растат, цените, не с много. Децата играят навън понякога, когато се наситят на компютрите. Детство реюнион!

Записвайте децата си на клюбове по интереси, на спорт, работете на две работи, ако се налага, но им осигурете нормално детство! Ако чакаме на държавата, ще стоим само пред смартфона, чакайки добри новини, които все не идват от черните баладични медии.

Автор: Мая Джамбазова

Източник: Актуално

loading…