Български лекар в САЩ дари $5,5 милиона долара на България и българите!

Щедрото дарение на медика е послание към младото поколение

Емигрантът в САЩ д-р Андрей Георгиев, който дари 2,5 млн. долара на Лом, бе обявен за почетен гражданин на крайдунавския град.

Лекарят-благодетел обаче е оставил огромни средства за образование не само на Лом и гимназията му, която е завършил преди близо 80 години. В последните си дни медикът, прекарал далеч от родината почти целия си живот, е завещал още 3 млн. долара на България, проучи вестник “Труд”.

В завещанието си д-р Георгиев е отделил над 1 млн. долара на Медицинския университет в София и около 2 млн. долара за стипендии на български студенти на Университета в Уилмингтън, САЩ, където е живял и работил. Жестът на лекаря-емигрант не е само прощален поклон към Родината, след дългите години по чуждите земи, убедени са негови близки.

Щедрото дарение на медика е послание към българите и към младото поколение в България, че само с труд, упорство и образование всеки човек и всеки народ, дори когато са в изключително тежко положение, могат да намерят изход и не само да оцелеят, но и да преуспеят. И тази житейска философия не е взета от книгите, а е наследена и лично изстрадана от емигранта, изградил живота си в чужбина от нулата до висотите на професионалните успехи, и признанието и уважението на всички, които са го познавали.

Трудолюбието, упоритостта и предприемчивостта си д-р Андрей Георгиев е получил от предците си – добри и работливи стопани, родолюбци, готови винаги да подадат ръка на хора, притиснати от неволите, разказват жители на селата Пещера, Радомирско и Дългоделци, Ломско, откъдето са родителите на лекаря.

“Родът на д-р Георгиев по баща е известен като Джорниловци и за него има сведения още от XVI век”, свидетелства кметът на Пещера Стефан Евтимов. Дядото на доктора емигрант Георги е имал четири деца, семейството било задружно, а образованието за тях било на почит. Затова синът Асен – бащата на бъдещия лекар, е бил пратен да учи земемерство в Чехия. Отрасъл в първите десетилетия след Освобождението и възпитан в дух на патриотизъм, Асен Георгиев участвал във войните за обединение на България, а след края им преминал в запаса и се заел със земемерска дейност.

Вероятно при пътуванията си по работа из градове и села той срещнал и съпругата си Рилка Първанова – дъщеря на един от най-заможните и уважавани стопани в Ломския край Първан Видлишки от Дългоделци. На 2 март 1921 г. в София се родил първият син на Асен и Рилка Георгиеви, който те нарекли Андрей. Малко по-късно земемерът и семейството му се заселили в родния край на съпругата, където Асен станал техник в общината в село Медковец, а през 1934 г. бил назначен и за кмет. За четири години на кметския стол Асен Георгиев преустроил площада и улиците в селото, придвижил комасацията на земите, вдигнал селска млекарница и започнал изграждане на прогимназия.

Advertisement

А през това време синът му Андрей завършил елитната полукласическа ломска гимназия и записал медицина в Софийския университет. Дипломирането му като лекар обаче съвпаднало с включването на България във Втората световна война и младият д-р Георгиев заминал като поручик на фронта. Но когато се върнал заварил съвсем друга държава. Новата власт гледала с недоверие и неприязън към бившите управници, офицери и интелигенти и ти дамгосвала като “врагове на народа”.

Бащата Асен Георгиев бил осъден и вкаран в затвора. Голяма част от земята и всичката земеделска техника на семейството била конфискувана, а останалите ниви Асен Георгиев, останал без инвентар, сам дарил на новото кооперативно стопанство. Но не отнемането на имотите и парите уплашили задружната и заможна фамилия, а липсата на свобода и хоризонти за развитие на хората с идеи, различни от комунистическите.

Разбрал, че за сина му, заклеймен вече за “фашист” и “враг”, няма бъдеще в родината, бащата организирал бягството на Андрей Георгиев зад граница. “За мен парите нямаха никакво значение. Дадох с удоволствие на ръка 400 000 лева на един големец, за да отиде синът ми в странство!”, споделя в разговор, записан от Държавна сигурност бащата. През 1946 г. д-р Андрей Георгиев заминал официално на специализация в Чехословакия, но след края й не се върнал, а отпътувал за Франция и оттам – в САЩ.

Без достатъчно пари в джоба си и без да знае езика, само за няколко години младият емигрант защитил лекарска си диплома, намерил работа и започнал да гради успешна кариера. И въпреки че в началото не разполагал с много средства, редовно пращал храна и пари на близките си и лекарства за болни хора от родния край. Възпитан от семейството си в патриархалните български добродетели – работливост, упоритост, скромност и отзивчивост, Андрей Георгиев пише през 1952 г. от САЩ на близките си в България.

“Имам десетократно и стократно повече, отколкото е нужно на един човек и единственото, което искам е да имам хора, на които също да създам един чудесен живот”.

Той обаче не вижда повече родителите си, те умират далеч от него.

Когато вече над 90 годишен наближава края на живота си, д-р Георгиев дарява почти всичко, което е спечелил на родината си и младите хора в нея. “Не знаех нищо за този човек, преди парите му да дойдат в Лом. Сега мисля, че е невероятна личност – човек, който цени хората повече от парите.Той заслужава огромно уважение!”, споделя 20 годишният Юлиян Владимиров – един от първите стипендианти на д-р Андрей Георгиев, който учи компютърни технологии в Саутхемптън в Англия.

Източник: Trud