Българският Мачу Пикчу: В резиденцията на тракийския владетел




Тук някога са стъпвали тракийски царе. От това място са издавали заповедите си, водили са битки, тръгвали са на военни походи. Говорили и с боговете – нали освен всичко друго са били и върховни жреци.

Кози грамади. До неотдавна никой не подозираше какво богатство се крие под този връх в Средна гора. Днес откритият там изключителен тракийски комплекс е наричан Българския Мачу Пикчу. И не случайно. Приликите с прочутия паметник в Перу, известен като „изгубения град на инките”, са доста.

И древните траки, и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Затова именно там са издигали резиденциите на своите царе – върховни жреци, медиатори между простосмъртните и боговете. Строили са ги на високи и труднодостъпни места. Но в избора на място е имало и друга, твърде прагматична причина – оттам те са можели да контролират огромните си територии, придвижвайки се постоянно със своята свита от една резиденция до друга, разказва н.с. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей. Тази година той отново ръководи разкопките в местността Кози грамади.

Те са един от няколкото особено важни археологически обекта у нас, за които държавата, макар и затруднена по време на криза, реши да отпусне пари това лято. Комплексът се намира на двадесетина километра над Хисар, в планината, над тракийския култов център Старосел.

Резиденцията там е открита през 2005 г. По усет, както твърди д-р Христов.

„Беше дъждовен юлски ден – спомня си той. – Правехме сондажни проучвания и след като свършихме работа, аз се насочих по трудно забележимия древен път, следвайки логиката, че обектите в землището на село Старосел (големите могили и храмове, които Георги Китов проучваше) по някакъв начин би следвало да са свързани с крепостта на върха.” Колегите на Христов знаели за Кози грамади, но не си направили труда да проучат по-щателно югоизточното подножие. А тази посока не е случайна, тя е много важна за тракийския начин на мислене, за тракийския мироглед – подчертава младият археолог. През 2005 г. той прави точно това – проверява какво има извън познатите вече рамки. Късметът го спохожда и екипът открива резиденцията.

Христов разказва, че от 15 години работи по обекти, свързани с културата на траките в планинските райони, и с течение на годините си е изградил усет да гледа на терена с по-особен поглед.

Връх Кози грамади е своеобразен археологически резерват, наситен с паметници на тракийската култура основно от четвъртото столетие пр.н.е., въпреки че на самия връх можем да говорим и за материали от по-ранни епохи, от ранножелязната например.

Това е свещена планина за одрисите – най-значимото тракийско племе, което изгражда една от най-силните монархии в Европа.

Най-важният обект е владетелската резиденция, която по предварителни данни обхваща 4 декара площ. Тази година обаче археолозите се натъкнали на втора крепостна стена, извън очертанията на сега видимата, което предполага вече една по-обширна площ от 5-6 декара. Иначе казано, става дума за голям, значим обект.

Кози грамади е може би най-добре запазеният тракийски селищен обект по нашите земи – като състояние на укрепителната система, архитектурен начин на изграждане на храмовата постройка, на възловите части във фортификацията – това са ъглите, където има много добре оформени правоъгълни кули, бастиони, изградени от обработени каменни блокове. В строителството на комплекса е вложен архитектурен замисъл.

„Архитектът” на древните предварително е проектирал и със средствата на един мощен тракийски владетел е изградил тази резиденция на 1200 метра надморска височина. И тук не става дума за обикновена тракийска крепост, а за мощно укрепена владетелска резиденция. Самият обект е просъществувал може би две или три десетилетия, вероятно от времето след смъртта на владетеля Котис през 383 г. пр.н.е. до 342-341 г. пр.н.е., когато е войната на Филип Македонски срещу Терес Втори – наследника на Аматок Втори, друг тракийски цар.

След смъртта на Терес управлението на одрисите се променило и в чисто династичен план, самото ядро на одриската държава се изместило към днешното Казанлъшко поле, където в древността е бил разположен Севтополис. Така, след като обектът е бил превзет от войниците на Филип Втори Македонски, животът там буквално замрял, а природата – със свличанията на земни маси – консервирала постройките такива, каквито са били през 4. век пр.н.е. Става дума за един хиатус, прекъсване на живота, почти без нарушавания през следващите столетия. Едва в късната Античност има оскъдни поселения, една-две къщички и няколко колиби. Най-вероятно това са били подслони на пастири или на търсачи на олово, които вадели скобите, свързващи каменните блокове на градежа.

Разбира се, важни за запазването на обекта са неговата отдалеченост и трудният достъп (по част от пътя може да мине само джип, а останалата част се изминава пеша или на кон), така той не е влязъл в полезрението на иманярите. Имало е няколко много стари иманярски дупки, като Иван Христов допуска, че те са от времето, преди да започнат да се използват масово металотърсачите. Ако оттам излизаха монети, метали, иманярите щяха да търсят на по-голяма дълбочина и да разрушат резиденцията, но повърхностно обектът не дава такива признаци.

Но какво е представлявал някога този владетелски център и как монархът е упражнявал своята власт, каква власт е имал?

Вече споменахме, че царете на Древна Тракия са били не само военни и политически ръководители, но и върховни жреци. Затова на Кози грамади става дума за политически и религиозен център едновременно. Точно в средата на резиденцията археолозите са открили уникален храм, без аналог в Югоизточна Европа.



Той е надземен, за разлика от подземните, подмогилни храмове като намиращия се в землището на село Старосел (в Четиньова могила се намира най-големият подмогилен храм в Югоизточна Европа). На Кози грамади храмът е на площ от над 100 квадратни метра, изключително добре запазен, с възможности за реставрация във височина, тъй като всички архитектурни детайли са на място. Най-вероятно, благодарение и на усилията на главен асистент д-р Даниела Стоянова от Софийския университет, която е един от консултантите на обекта, ще бъде изготвен проект за цялостното възстановяване на храма. На този етап специалистите обработват информацията и се опитват да направят компютърна възстановка на сградата във височина.

Разположението на подобни резиденции показва как одриските първенци са управлявали държавата си.

Или както казваше проф. Александър Фол, владетелят е управлявал в движение своето царство. Прагматично погледнато, ако един тракийски цар спре дълго време на едно място, то при този изявен сепаратизъм в края на класическата и началото на ранноелинистичната епоха той трудно би могъл да контролира територията си. Още повече че одриското царство няма ясно изявени граници, а се знае за стремеж на различни аристократи да се отцепят от централната власт. Затова на владетеля му се налагало непрекъснато да обикаля със своя елитен отряд от роднини, конници, аристократи и приближени.

Подобни властови пунктове, резиденции, или тюрзиси, както се наричат още, има до Копривщица, около Брезово, в Чирпанско. От старогръцките писатели пък знаем за много резиденции по Беломорието, където са били разположени на 30-40 км една от друга.

Старогръцкият историк Теопомп, живял в двора на Филип Втори, разказва как тракийският цар Котис имал навика да обикаля страната си и обичал да отсяда в сенчести, гористи местности, пълни с вода и дивеч, и където му харесвало, построявал резиденция, общувал със сановниците си и правел възлияния на боговете си.

В случая с Кози грамади не става дума за обикновена крепост, а за сложна фортификация – там има например улеи, които извеждат водата извън линиите на стената. Археолозите са намерили запазена крепостна стена с над два метра височина, вътрешни бастиони. По всичко личи, че мястото е било подготвено да издържи на продължителна обсада, да поеме удара на мощна, добре организирана армия, каквато е била армията на Филип Македонски.

Според други сведения Филип прекарва в Тракия 11 месеца, разболява се и накрая му се налага да извика контингент от Тесалия, за да се справи с одриските царе (в случая очевидно става дума за Терес Втори). Археологът Иван Христов смята, че това се е случило именно по южните склонове на същинска Средна гора и в масива на Кози грамади. Доказателство за това са стотиците оловни ядра за прашки с надписи на старогръцки, които имат паралели в елинистическите армии. Тези предмети показват наличието на някаква битка в Средна гора, а тази година са открити и части от опожарена крепостна стена и кули, което потвърждава предположенията на археолозите.

Находките показват още, че траките са се стремили да подражават и дори да конкурират модата, диктувана от по-развитата гръцка цивилизация. Стилово архитектурата на комплекса представлява невероятна смесица от местни традиции и заемки от гръцката архитектура. Постройките са покрити с керамика, направена по гръцки маниер. Владетелите на Кози грамади са ползвали местна битова керамика, но и вносна чернофирнисова (с лъскаво черно покритие), както и амфори от о. Тасос, яли са гръцки маслини, пили са най-вероятно гръцко, вносно вино, т.е. използвали са доста луксозни за времето си стоки и предмети от бита.

Те били и изкусни строители, като особен интерес представляват масивните каменни блокове на градежите. Много умело е използван естественият скален масив, който е бил изсечен и е била направена украса, която успешно имитирала каменни блокове, слепени един с друг. Същевременно от близко разположените кариери носели блокове, обработвали ги и ги вграждали в тази уникална архитектура с украса, която до този момент не е срещана на други места в Тракия.

В храма на Кози грамади археолозите пък откриват ритуална площадка с дялани в скалата стъпала от двете страни. Тя вероятно е била в затворено помещение, в което са се съхранявали хазната на владетеля или скъпо струващи предмети, свързани с неговите инсигнии, с неговите жречески функции – обяснява Иван Христов. През 2005 г. той и екипът му откриват от вътрешната страна до самия вход на храма желязна двуостра брадва, наречена лабрис – владетелския знак. Лабрисът се среща и върху монетите на династията на Аматок и на Терес Втори. Това е бил родовият знак на тези царе. Храмът е бил разграбен някога и до нас са останали само няколко съда, въпросният лабрис и три монети, които обаче много точно датират края на постройката – 342-341 г. пр.н.е.

Това лято за археолозите се оказва много важно, защото успяват да добият ясна представа за планировката на комплекса, разположението на крепостните стени, вътрешната организация и наличието на кулите. След спирането на обекта през 2005 г. – скоро след неговото откриване, главно заради липсата на достатъчно пари, сега археолозите имат подкрепа от Министерството на културата. Смятат, че ще влязат още по-навътре в пластовете на историята, ще разгадаят още тайни, ще ускорят процеса по скициране и документиране на архитектурните детайли, ще направят нужната аварийна консервация за зимния сезон, за да могат през следващата година да укрепят повърхността на блоковете и да мислят вече за цялостно възстановяване на храма.

Възстановяването на историческото минало обаче става бавно и трябва много търпение. Археологията е фина работа, особено в сравнение с безогледното разрушаване на старините от иманярите. За един сезон може да се проучат четири квадрата 15-20-сантиметрови пластове в земята, докато иманярите водят техника и копаят на едро. А понякога един грубо проучен пласт от 20 сантиметра може да унищожи история за десетилетия, та дори столетия назад във времето, споделя притесненията си Иван Христов.

По думите му не може шепа археолози в България да изпреварят иманярите и да опазят обектите. „Гилдията е малка, работи в много трудни условия, с оскъдно финансиране, а, както казваше един колега, ние не сме Индиана Джоунс, не сме иманяри и търсачи на съкровища. Ние сме търсачи на информация, търсачи на история.”

Автор: Таня Иванова

Източник: Обекти

loading…