Внуците ми не ме обичaт!

И аз, като повечето жени, които като мен са попрехвърлили определената възраст, исках да имам внуци и започнах с нетърпение да очаквам такива, след като дъщеря ми се омъжи най-после. Казвам „най-после“, защото чака много дълго време и по едно време с баща й се бяхме притеснили, че никога няма да й дойде редът.

Както и да е, на 34 години се омъжи за едно добро момче, малко простовато според мен, но… Родиха им се две чудесни деца – момче и момиче. В момента внукът ми е на 9, а внучката на 7 години. Много хубави деца са и много ги обичам.

Но не знам какво става, дали родителите на мъжа й нещо не ги надъхват, но и двамата са много дистанцирани от мен. Аз правя всичко възможно, за да бъда любимата баба – готвя им най-вкусните неща, купувам им подаръци, но те продължават да се държат хладно с мен.

Освен това не искат да ми идват на гости, дъщеря ми веднъж призна, че всеки път било с рев. Не знам какво да направя…

М.К., Пазарджик

Източник: po-krasivi