Няма да повярвате какво прави Мановия мед за тялото ни.. Невероятно

Манов мед: чували сме за него, но знаем ли наистина какво представлява? Защо се нарича така, как се консумира, наистина ли има по-добри показатели от нектарния мед като целебно средство?

Не е зле да видим какви природни процеси протичат, докато се получи този продукт. Той е препоръчван при терапията на сериозни заболявания – и това не е случайност или заблуда. За коментирания манов мед се знае, че е изключително богат на витамини и минерали, на аминокиселини.

В най-общ план е известно и това, че пчелите правят манов мед тогава, когато нямат суровина за традиционния нектарен мед, т.е. не са налице цъфтящи растения или има продължително лятно засушаване. Суровина за мановия мед тогава става т.н. мана – специфична биосуровина от смесен характер, с растителни компоненти и продукти от жизнените процеси на няколко вида насекоми.

Какво е манов мед

Суровина за прословутия манов мед е т.н. мана. Това са капките „медена роса“, които отделят пъпките на някои дървесни видове, или емисии и екскременти от листни въшки и други насекоми, които се хранят със сладки сокове от различни растения. При отсъствието на цветни нектари пчелите започват да събират и преработват тази алтернативна суровина и я превръщат в манов мед.

Какво е мана, от която се получава? Листни въшки

Въпросната мана е два типа и в зависимост от това – кой от тях преобладава при продукцията на меда, качествата му са с известни разлики.

Растителните източници на мана са специфични сладки сокове, секрети, отделени по листата или развиващите се пъпки на растенията. Те могат да се видят при резки смени на температурите – приличат на капчици роса и привличат силно пчелите. Обикновено рояците събират мана от един вид дървесна растителност и медът може да е или от широколистни, или от иглолистни видове.

Животинските източници на практика са основно заслуга на листните въшки, но и на различни гъсенички. В този случай маната съдържа не само сладките остатъци от асимилативните процеси на насекомите, но също и биомаса от загинали “озахарени” екземпляри. В този вид мана има повече минерални соли, аминокиселини и други протеинови компоненти.

Пчелите могат да работят известно време върху една пчелна пита с описваната суровина, а при променени благоприятни условия да започнат да събират нектарен мед. Тогава килийките с манов мед видимо се отличават от „редовния“ по тъмния си цвят.

Състав, хранителна стойност, калории

В състава на чистия манов мед липсват фитонцидите, характерни за цветния нектар и притежаващи антибиотично действие. Този мед не е особено траен, тъй като съдържа много декстрини и, поемайки влага от околната среда, лесно започва да киселее. Съставът на мановия мед варира в зависимост от типа събирана от пчелите мана – растителна или от насекоми, или от преобладаването на единия от двата типа в смесените продукти.

Най-висок процент на съдържимото в него се пада на захарите – до 70%; водата може да достигне до 17%. Органичните киселини и декстрини са около 11%, и по един процент се падат на минерали и други съединения. Ако пчелите са събирали т.н. медена роса, т.е. маната е растителна, медът ще е с повече микро- и макроелементи.

Впечатляващо е високото съдържание на калий – повече в сравнение с нектарния мед, заради което в много страни от Западна Европа ценят мановия като компонент в лечебното хранене.

Мановият мед впрочем превъзхожда осем пъти нектарния по съдържание – освен на калий, също и на желязо, манган, магнезий, фосфор, калций, йод, цинк, азотни съединения. Витамините са представени основно от В-групата и С; захарите, освен висок процент – което значи и висока калорийност! – са представени основно от непреработени дизахариди. Точно затова мановият мед е по-гъст и лепкав и трудно се разтваря във вода.

Мановият мед се определя от специалистите като непригоден за хранене на самите пчели. Слабо е застъпен и в кулинарията, най-вече заради своята нетрайност. Основното му приложение е в народната медицина; приемът с лечебна цел дава удивителни резултати при правилна употреба.

Защо е черен, тъмен? Как да го познаем?

Мановият мед е със специфичен, зеленикав или тъмен цвят, понякога почти черен – лесно е да се досетим, че това е свързано със спецификата на суровината, от която е получен.

Наситеният кафяв цвят, който най-често свързваме с въпросния манов мед, се дължи на медената роса, на сладките растителни сокове. Медът от иглолистните дървета е със зеленикав оттенък, а този, свързан с листните въшки и други насекоми, е почти черен. Възможен е и смесен вариант, мед от мана и цветен прашец, тогава той е с по-светъл, златист цвят.

Как да познаем истинския мед? Тест, проба, проверка

Нектарният мед може понякога да съдържа известна част, произведена от мана. Дали това е така, може да се провери просто. За целта смесваме мед и дестилирана вода в равни части; след като медът се разтвори – добавяме 96-процентов медицински спирт.

Тук пропорцията е 1:6, т.е. за изследването на една част меден разтвор са необходими 6 части спирт. Ако разтворът се размъти, значи съдържа манов мед.

Втори начин за проверка е с помощта на вар. Към вече описания меден разтвор се долива варова вода в пропорция 1:2, т.е. към една част меден разтвор доливаме две части варова вода. Самата варова вода се приготвя, като залеем негасена вар с вода и оставим да се утаи.

Прозрачната течност след отделянето на утайката е въпросната варова вода. Ако при смесването на двете течности се получат “парцали”, плътни частици, значи в меда, който изследваме, има някакво количество манов.

Вкус, захаросване

Мановият мед е приятно сладък, леко нагарчащ. Усещането за сладост обаче много бързо се губи – за разлика от това при нектарния мед. Освен това мановият мед е с доста плътна консистенция – плътен и някак жилав.

Ако му се добави цветен прашец, става по-течен. Кристализацията му е много бавна, затова трудно ще видите захаросан манов мед. Някои разновидности на този мед дори не достигат до захаросване, а само се разслояват и образуват непрозрачна маса, прилична на сапунен разтвор.

Споменахме, че маната лесно поема влага от въздуха; така е и с мановия мед. Това влошава качествата му; по тази причина производителите на манов мед винаги препоръчват на клиентите си да държат продукта в плътно затворени съдове – стъклени или керамични, в сухо и прохладно място (но не в хладилник!).

Ако ви трябва манов мед и сте решили да си купите – не избирайте големи буркани. Вземайте си само толкова, колкото ще ви е необходимо през близките 2-3 месеца. Мановият мед съдържа протеинови компоненти, както вече стана дума. За сметка на това обаче в него липсват фитонцидите на нектарния мед, които не допускат в продукта да се развиват патогенни бактерии. Ето защо мановият мед е уязвим в това отношение и бързо започва да киселее.

Видове манов мед на пазара, качества, цена

Манов мед трудно ще откриете в супермаркета или кварталния магазин и за това има няколко причини. Можем да започнем с цената – продуктът е по-скъп от нектарния пчелен мед, в зависимост от марката той се предлага по 7 лв за 400 г, 12 лв за стандартния голям буркан от 750 г или около 15 лв за кг. Най-сигурно е да се снабдите с истински манов мед от специализираните пчеларски магазини или изложения. Там качеството на стоката е гарантирано и могат да се намерят различни разфасовки.

Ако няма да използвате меда интензивно за някаква терапевтична програма, ориентирайте се към по-малките бурканчета. Ограничената трайност на мановия мед е втората причина, поради която такава стока не се зарежда в повечето магазини за хранителни стоки. Като най-утвърдена марка и с най-добри лечебни качества се слави медът от района на Странджа.

Странджански манов мед

Странджанският манов мед се слави с високото си качество и отлични свойства като лечебен продукт. тази марка е известна по цял свят; всепризнат продукт №1 в международен план. Основа за успешното производство на меда са климатичните дадености и фактът, че районът е богат на хубави дъбови гори.

Дъбовият или широколистен манов мед е много тъмен, почти черен, със специфичен аромат. Има положително въздействие като противовъзпалително и диуретично средство. Подпомага функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, доказан е противораковият му ефект.

Оптимизира работата на черния дроб, балансира съдържанието на микроелементи, зарежда с витамини. Подчертано е антиоксидантното му действие. Медът от Странджа спокойно може да се квалифицира като биопродукт заради чистите природни условия, при които пчелите го събират.

Манов мед може да се взема за възстановяване на сърдечно-съдовата и нервната система, както и опорно-двигателния апарат след големи физически натоварвания или нервна преумора. Ако се похапва в профилактични дози, предотвратява бързото изчерпване на енергията и неприятни преживявания като мускулна треска и стрес. Обикновено се препоръчват дневни дози от по 15-20 г час-два преди хранене.

Манов мед с перга (пчелен хляб), пчелен прашец

Пергата или т.н. пчелен хляб представлява консервиран цветен прашец, запечатан с мед в част от килийките на восъчните пити. Вътре протичат ферментационни процеси, които правят пергата траен продукт с висока хранителна стойност. Съдържа високи дози витамини А, D, Е, С и В и микроелементи. В пчелния хляб са събрани и всички аминокиселини, важни за жизнените процеси в човешкия организъм.

Боров и дъбов (горски)

Преобладаващите количества манов мед у нас са от дъбови гори, т.е. дъбов манов мед. Основният район на добиването му е Странджа. Специалистите разкриват, че причина именно странджанските гори да са терена на това производство са и климатичните условия.

Добра суровина, мана, се получава при висока влажност на въздуха, а в Странджа това условие е налице. Медарите се радват на леките летни мъгли, защото те са признак на най-благоприятните условия за отделянето на мана по дъбовите листа. От широколистните дървета мана дават също липата, сливата, черешата и бялата акация.

Знае се, че в съседни страни като Гърция и Турция повече манов мед се прави в иглолистните горски масиви. У нас тези количества са сравнително малко, става дума за т.н. боров манов мед. Иглолистните видове с отношение по темата са бор, ела и лиственица. Мановият мед от широколистните видове е тъмнокафяв, почти черен, а от иглолистните – кехлибарен.

Лечебни свойства, рецепти за лечение с манов мед

Съставките на качествения манов мед го правят почти универсално лекарство и средство за успешна профилактика. Съдържанието на фосфор и калий гарантира здрава костна система при правилна консумация. Всъщност мановият мед е чудесно средство за предпазване от ранни прояви на заболяванията, свързани с дегенеративните промени в стареещия организъм.

Предпазва от атеросклероза, укрепва сърдечно-съдовата система, съдейства за бързо възстановяване след инсулти и инфаркти. Помага при изтощения, които са резултат от физическо или психическо пренатоварване. Подкрепя имунната система и намалява риска от респираторни и простудни заболявания. добре се отразява на чревната перисталтика. Препоръчва се при анемия – установено е, че въздейства благоприятно върху стойностите на хемоглобина.

Отслабване с манов мед

Мановият мед съвсем не е продукт, който сам по себе си топи излишните килограми. Но с приема му при диети за редукция на теглото организмът не се лишава от необходимите полезни компоненти и в същото време получава подкрепа на линията за ускорено изгаряне на мазнините.

От bgbilka.com предлагат такъв вариант за отслабване с манов мед:

Режимът е тридневен, като включва също два предходни и два завършващи дни с разтоварваща диета. Храненето през останалите три дни е такова:

Първи ден – закуска с каша от два жълтъка, две лъжички манов мед и лъжичка пресен лимонов сок; обяд от чаша чай с лъжичка мед и 150 г сирене; за препечена филийка и плод, преди сън – чаша чай с мед.

Втори ден – същата закуска, за обяд чай, яйце със 150 г сирене и лъжичка мед, на вечеря 150 г бяло месо от пиле или риба, зелена салата, преди сън – чай с мед.

Трети ден – отново познатата закуска, за обяд препечена филийка, 150 г сирене и зеленчуци; вечерята е варено яйце, 300 г зеленчуци и лъжичка мед; преди сън – чай с мед.

Диета с манов мед може да се спазва, разбира се, след консултация с лекар.

Ето и правилата за един меден режим, който може да се спазва по-дълго време. При него се препоръчва половин час преди трите основни хранения за деня да се изпива чаша топла вода, в която е разтворена чаена лъжичка манов мед.

При анемия, за повишаване на хемоглобин

Много от характеристиките на този манов мед предизвикват спорове, но някои от полезните ефекти при приема му са безспорни. Така например – за разлика от нектарния мед – той може да се консумира от хора с наднормено тегло и диабетици. И този мед е с високо съдържание на въглехидрати, но сред останалите му съставки има такива, които ускоряват метаболизма и балансират кръвната захар.

По отношение на въздействието му върху хемоглобина нещата все пак са ясни: мановият мед се препоръчва в случаи с анемия тъкмо защото приемът на неголеми количества от него стимулира производството на червени кръвни телца.

Против бръчки

Мановият мед може да се използва в маски за подхранване и освежаване на кожата на лицето. Специалистите в областта на козметологията отбелязват, че този мед е по-беден на някои от съставките, характерни за нектарния мед, например фитонциди. Същевременно той съдържа ценни аминокиселини, с чиято помощ медената маска успешно съдейства за подобряване състоянието на клетъчните мембрани, храненето на епителните клетки, забавят се процесите на стареене и пр.

Ето и една рецепта за маска против бръчки с манов мед от viapontika.com: Приготвя се неголямо количество рядко тесто от бяло брашно, сметана и сок от краставица. Постепенно се добавят една супена лъжица размекнато краве масло и по една чаена – куркума и манов мед. Сместа се нанася върху измитото и подсушено лице и се оставя до засъхване, това отнема около половин час. След почистване и измиване с топла вода кожата на лицето се оставя да почива около един час, преди да се нанесе подхранващ крем.

За бъбреци

За болести на отделителната система и в частност – на бъбреците, специалистите в областта на медолечението препоръчват манов мед от иглолистни източници. Поради съдържанието си той има ярко изразен противовъзпалителен и антисептичен ефект и е отличен диуретик. Всички видове манов мед – боровият в това число – съдържат и смолисти компоненти, които са с леко слабително и болкоуспокояващо действие. Още в Древен Египет с манов мед са били лекувани болести на бъбреците, чревния тракт и стомаха, на черния дроб.

След съвет със специалист бихте могли да включите коментирания манов мед в комплексното решение на даден бъбречен проблем. Няма да навреди универсалният подход с чаша топла вода и лъжичка мед преди хранене.

При болна жлъчка

Болестите на жлъчката и черния дроб са едни от първите, за чието лечение още в дълбока древност е прилаган манов мед. По принцип медолечението се препоръчва за тази група заболявания, а използването на манов мед дава по-добри шансове за постигането на положителен ефект. Противовъзпалителното действие на мановия мед е възможност за облекчаване на страданията, свързани с хронични заболявания на жлъчката и жлъчните пътища.

При запек

Вече стана дума, че компонентите на мановия мед балансират чревната перисталтика и осигуряват меко слабително действие. В зависимост от причината за хроничен запек този продукт може да се използва по различни начини. Единият вариант е денят ви да започва с лъжица манов мед на гладно, последвана от чаша топла вода. Поддържащият режим пък се осигурява от прием преди всяко хранене – т.е. три пъти дневно, на малка лъжичка от меда с чаша вода. Разбира се, едновременно с това трябва да се придържате към хранителен режим с повече фибри и течности; наблягайте на растителните храни!

При рак

Множество изследвания доказват, че мановият мед е добро средство за профилактика срещу злокачествени трансформации на човешките клетки. Дори при развита онкология медът помага, като ограничава и забавя израждането на клетките и растежа на туморните образувания. Най-добри резултати дава лечението с манов мед при меланомни образувания, колоректален рак и рак на млечната жлеза. Важна роля играе високото съдържание на антиоксиданти, които упражняват противотуморен ефект.

Разбира се, не бива да очакваме чудо при поставена диагноза рак и да считаме мановия мед за панацея. Все пак приемът на този природен дар е в помощ на организма и категорично подобрява качеството на живот на болния. Ето кои са най-често предлаганите начини за използване на манов мед срещу рак:

Смесваме една чаена лъжичка манов мед със същото количество мляна куркума. Получената паста се приема на три пъти, с вода, преди хранене. При необходимост и след консултация с фитотерапевт дозата може да се увеличи до 6 пъти.

Забъркваме паста от равни части манов мед и канела – по една лъжичка. Важно е да се работи с био канела – чист продукт без токсични компоненти, например цейлонска канела. Режимът на прием е същият като при сместа с куркума.

С джинджифил. За приготвянето на целебната смес ни трябва килограм мед и един средно голям корен джинджифил. Настъргваме корена и смесваме получената мас с меда, за разбъркването използваме дървена лъжица. Държим получения продукт в стъклен буркан на тъмно; внимателно и плътно затваряме с капак съда след всяко вземане. Приемат се по 4-6 чаени лъжички на ден.

С медицинска сяра. Рецептата за лечение на рак с манов мед и сяра е популяризирана от родопския лечител Слав Хрелев. Той съветва всяка сутрин да се приготвя лечебна доза от една супена лъжица манов мед, една малка чаена лъжичка медицинска сяра от аптеката и суровия жълтък на едно прясно домашно яйце. Полученото “кремче” се изяжда сутрин на гладно; това се прави 14 дни поред, след което се почива седмица и терапията се повтаря по същия начин.

При кашлица с лук

Медът е универсално средство при настинки и вирусни инфекции; съществуват множество варианти за използването му срещу кашлица. По-специално комбинацията от лук и манов мед показва удивителни резултати. Вижте как може да се приготви домашен лек от манов мед и лук:

Една средно голяма глава лук се настъргва на ренде и получената маса се обърква с пет супени лъжици манов мед. Сместа се оставя да престои поне един час, след което от нея се взема по една супена лъжица по четири пъти дневно. Тази терапия помага също при запушен нос и хрема.

Изчистете и накълцайте половин килограм лук; залейте го с прясно мляко и варете до омекване на тих огън. Отдръпнете от огъня и като поизстине – добавете 100 г манов мед. От тази смес се взема по една супена лъжица на всеки час, но не повече от 12 пъти в рамките на деня; след този срок ще се почувства подобрение и кашлицата ще започне да затихва.

Други рецепти и приложение

Консумацията на манов мед трябва да се приема като практика, осигуряваща стабилност на имунната система и балансиране функциите на всички органи и системи. С количеството му не бива да се прекалява, установено е, че средната доза от 15-20 г дневно при продължителна употреба поддържа в норма кръвните показатели, артериалното налягане, сърдечно-съдовата дейност, функциите на черния дроб и бъбреците.

Ако са налице някакви здравословни проблеми, специалистите могат да препоръчат по-високи дози от меда или друг режим на прием с точно определена цел. Вярваме, че няма да навреди на никого режимът с чаша топла вода и лъжица манов мед сутрин на гладно!

Има ли вреди?

Независимо от всичко изговорено за ползите на мановия мед, той може и да навреди – особено ако отключи алергична реакция или въздейства твърде агресивно при прием на по-големи количества.

Точно по тази причина специалистите по медолечение препоръчват внимателен подход към терапията с манов мед – хубаво е да се приеме първоначално малко количество и да се изчака за възможните реакции от типа на кожни раздразнения, отоци, смущения в дишането.

Такъв тип реакции са в по-висока степен възможни при малките деца, за това приложението на продукта при бебета и деца на възраст до година и половина-две не се препоръчва.

Лечебните свойства на мановия мед могат да се разкрият само при правилната му употреба. Най-добре е да не го смесваме с други компоненти, достатъчно е да го добавяме в билков чай. Само че чаят трябва да не е много горещ, защото високите температури разрушават немалко полезни елементи от медения състав.

Казахме за оптималната дневна доза от 15-20 г, но тя е условна и зависи от фактори като възраст, килограми и пр. За да не си навредим, най-добре е да се спрем на дневна доза от една супена лъжица.

Може ли при диабет? Този мед не е лишен от сладост, но захарното му съдържание е специфично; захарните компоненти от манов мед се усвояват по-бавно от тези на рафинираната захар. Същевременно продуктите от този процес на разграждане въздействат на метаболитните процеси в обратна посока – т.е. ускоряват ги и същевременно насърчават изхвърлянето от организма на множество токсини и холестерин. Това прави мановия мед подходящ за хора с наднормено тегло и диабетици – разбира се, в умерени дози.

Противопоказания. Въпреки доказаното положително въздействие на нашия манов мед върху стомашно-чревния тракт и свързаните с него заболявания, трябва да се знае, че употребата му в остри състояния на тези органи е противопоказана. Необходимо е да се избягва при малки деца – до двегодишна възраст. Не е еднозначно използването му по време на бременност, особено в по-голямо количество. Затова в последния случай и при видимо полезен ефект върху здравето на бъдещата майка и бебето й, приемът на манов мед трябва да бъде одобрен от лекар.

Източник: myfood