Те си помислиха, че са открили скрито злато, но ФБР имаше нещо друго на ум…

Заобиколени от десетки агенти от ФБР в студен зимен ден, Денис и Кем Парада се взират в празната дупка пред тях, осъзнавайки, че нещо не е наред.

Баща и син Парада прекарват години наред в претърсването на част от щата Пенсилвания със скъпи метални детектори, сонди и други инструменти в търсене на митично съкровище от Гражданската война.

Когато най-накрая са сигурни, че са открили мястото, на което е скрито съкровището, през март те отвеждат ФБР в планинския горски район.

В края на одобрените от съда разкопки, агенти на ФБР придружават търсачите на съкровището до покрития със сняг район и питат какво са намерили. Те се взират в изкопа. Там няма дори отблясък от златен прах, да не говорим за тонове от ценния метал, които твърдят, че инструментите на подизпълнител на ФБР са засекли.

„Бяхме засрамени,“ казва Денис Парада пред Associated Press. „Те ни придружават до там и правят така, че да изглеждаме като глупаци. Сякаш сме се издънили.“

Оттогава обаче разкази на съседи за среднощни разкопки и конвои от превозни средства на ФБР подхранват подрозенията, че агенцията не казва истината.

Семейство Парада оспорва версията на ФБР за разкопките, настоявайки, че нещо трябва да е било заровено в гората близо до Дентс рън, на около 220 километра североизточно от Питсбърг.

Това нещо, според тях, е злато.

„Въз основа на всичките години, в които използвам оборудване в този район, тук имаше нещо, нещо ценно, някакъв скъпоценен метал. Каквото и да е било обаче, вече го няма. Искам да стигна до дъното на тази история и до това, което беше в онази дупка,“ казва Кем Парада.

Федералните разследващи власти обявиха няколко дни след напускането на обекта, че претърсването не е дало резултат, добавяйки стандартното, че в „в момента се води разследване.“ От ФБР спряха да коментират темата, а говорител на агенцията е заявил пред AP през миналата седмица, че съдебните документи, свързани с разкопките, са засекретени.

Спорът между Парада и ФБР е част от една мистерия, която продължава повече от век и половина. Смята се, че приблизително по времето около битката за Гетисбърг през 1863 г. Армията на Съюза изпраща злато от Уийлинг, Западна Вирджиния, до Филаделфия.

Товарните фургони поемат по обиколен маршрут през Северна Пенсилвания, за да избегнат войниците на Конфедерацията. По пътя обаче златото или е изгубено, или е откраднато.

Легендата е вдъхновява цели поколения търсачи на съкровища да претърсват гористите райони на Северозападна Пенсилвания — сред тях са и Денис и Кем Парада, които в продължение на пет години копаят в пещера на държавна земя, а след това още две години върху пещерата, преди да отидат във ФБР и да представят своите доказателства.

Парада показват на агентите как металният им детектор полудява, когато бъде насочен към мястото, където те смятат, че е скрито златото. След това ФБР наемат външна фирма, която да извърши подземни проучвания.

Уредите на компанията откриват голяма метална маса с плътността на златото, според баща и син Парада, и Уорън Гетлър, автор и журналист, който работи с тях.

Затова бащата и синът пристигнат на обекта, изпълнени с надежда на 13 март тази година. След това обаче нищо не се случва така, както е планирано.

Златотърсачите и Гетлър твърдят, че имали договорка с ФБР да гледат изкопните работи. Вместо това в първия ден на разкопките агентите ги задължили в продължение на шест часа да стоят в колата без видимост към гористата местност, където се работело.

Чак след това ги допуснали до обекта. Разкопките продължили още час, когато агент разпоредил спиране на работата, тъй като на екипа му било студено, хората били изморени и гладни, а скоро щяло да се стъмни. Те били само на 90 см от целта.

„Казах им, че има още 3 часа, в които ще е светло и сме само на 90 см, “ спомня си Денис Парада. Агентът обаче му казал, че трябва да тръгват.

Дали обаче агентите от ФБР са излезли от гората в онзи следобед е друг въпрос.

Черил Елдър, която живее наблизо, казва пред AP, че чувала работата на багер и къртач поне до 2 часа през нощта — шумната техника не й позволявала да заспи и я дразнела, защото на другия ден трябвало да става рано за работа. Тя също така видяла, че хълмът е ярко осветен.

„Беше наистина шумно цялата нощ. Това ме побъркваше“, спомня си тя.

Вторият ден протекъл по сходен начин с първия, според Парада и Гетлър. Те стояли в колата няколко часа, а след това били съпроводени до мястото на разкопките, което по това време вече представлявало голяма празна дупка. ФБР били завърши изкопоните работи в тяхно отсъствие, твърдят те.

Парада твърдят, че били ограбени от момента, за който били работили в продължение на години.

„Човек може да изкопае златото само веднъж и това е исторически момент. А ние бяхме ограбени от всичко това,“ казва Денис Парада. „Не разбирам защо ни изиграха така.“

След като Парада и Гетлър си тръгват, Елдър твърди, че видяла няколко черни SUV-та на обекта. Едно по едно те давали на заден до подножието на хълма, където се доближавали до някое от няколкото високопроходими превозни средства, които се намирали там.

Елдър опитала да използва бинокъла си, но не успяла да види какъв товар прехвърлят агентите в SUV-тата.

Тя е сигурна обаче, че са открили златото и затова са се държали потайно.

Хедър Сел, която живее в намиращия се наблизо Уийдвил, разказва, че подготвяла децата си за училище сутринта на втория ден от разкопките, когато видяла конвой от автомобили на ФБР и два бронирани камиона.

Ако злато на Съюза наистина е било извадено от гората, откритието на историческа и изключително ценна находка на държавна земя почти сигурно ще доведе до съдебна битка за това чия собственост е и дали Парада имат право на дял от златото.

Техният адвокат Бил Клък, казва, че това би било безпрецедентно дело за съдилищата, „мечтаният последен изпит за един преподавател по право.“

Според легендите, изгубената пратка съдържа 26 или 52 златни кюлчета, като всяко от тях тежи по 23 килограма, което означава, че днес златото би струвало близо 50 млн. долара.

Според Парада и Гетлър, техниката на подизпълнителя е засякла много по-голямо количество ценен метал — между 7 и 9 тона, които биха могли да струват над 250 млн. долара, ако всичкото това е злато.

През май Клък е подал молба за достъп до информация, свързана с разследването на ФБР на легендарното злато. От агенцията обаче са заявили, че не разполагат с документация, която може да бъде споделена.

Клък е обжалвал решението, а от Министерството на правосъдието са наредили на ФБР да провери отново. Ако от бюрото, в крайна сметка, решат, че разполагат с документи, които могат да предадат, това може да отнеме месеци и дори години.

„Там определено имаше някакъв скъпоценен метал въз основа на техниката на обекта,“ казва Клък. „Фактът, че те не са ги допуснали там по време на разкопките, прави всичко това крайно подозрително, а не трябва да е така.“

Източник: Profit