Тайните на шерпите: Имат генетична мутация, позволяваща им да оцеляват с по-малко кислород
Те не са носачи, а едни от най-опитните алпинисти на планетата. Неслучайно ги наричат “истинските герои на Еверест”. Шерпите са уникални хора, извършващи свръхчовешка работа – проправят пътя към върха за експедициите. Пренасят стотици килограми багаж, издигат лагерите, подготвят трасетата, фиксират осигурителните въжета, избират най-лесния път, помагат при спасителни акции. Уникалното при шерпите е, че те почти не страдат от височинна болест, издържат при условия с много по-слабо насищане с кислород. И преодоляват без проблем 8 хиляди метра надморска височина, наричана “границата на смъртта”.
Тази етническа група живее в Хималаите и организмът им е пригоден за височините. Наброяват около 150 хиляди души, говорят тибетски диалект, а повечето от тях са без образование. Най-смелите приемат една от най-рисковите професии на света, за да си позволят да пращат децата си на училище и да им гарантират по-добър живот от своя собствен. Височинните водачи печелят около 3500-5000 хиляди долара на сезон, което даже не е много, като се има предвид естеството на работата им – на ръба на човешките възможности и в постоянен риск за живота. Мнозина вярват, че без шерпите изкачването на Еверест би било напълно невъзможно. Те са от огромна помощ не само защото имат възможностите да издигнат лагер и да пренесат огромно количество екипировка – понякога носейки раници, по-тежки от самите тях – но най-вече заради огромния си опит за оцеляване в екстремните условия на най-високите места на Земята.
Според изследователи на Еверест нивата на кислород са една трета от тези на морското равнище и едва 6% от хората са способни да направят изкачването без допълнителен кислород. Шерпите обаче са в състояние да го осъществят. Екип от Кеймбриджкия университет прави уникална научна експедиция, по време на която учените се опитват да установят къде се крие ключът към издръжливостта на тези свръххора.
Резултатите, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, са категорични, че организмът на шерпите е така устроен, че те са в състояние да усвояват всяка единица кислород с около 30% по-добре от другите хора. Тайната се оказва в техните митохондрии, които много по-ефективно произвеждат аденозинтрифосфат, който отговаря за трансфера на енергия в клетките. Освен това е установено, че при шерпите микроциркулацията на кръвта е много по-ефективна, което гарантира насищане с кислород на мускулите. Според други специалисти освен това тези планински водачи имат много повече еритроцити в кръвта, което автоматично гарантира по-добро оросяване на мозъка дори в бедна на кислород среда.
Именно заради това шерпите са в състояние да осъществяват невъзможни неща дори за опитни западни алпинисти. Понякога в рамките на едно денонощие те правят няколко изкачвания между лагерите, като пренасят огромни товари с материали. За някои експедиции създават всякакви удобства за западните алпинисти – опъват палатки, издигат цели „трапезарии“ с маси и столове, носят котлони, топят лед за питейна вода, приготвят храна всеки ден. Всъщност те наистина вършат всичката тежка работа, за да направят изкачването възможно. Най-опитните от тях придружават смелчаците до самия връх и често спасяват животи. В много случаи, ако някой шерпа се почувства зле, не смее да се откаже, тъй като върне ли се в Катманду, след това трудно ще си намери друг работен ангажимент.
Норбу Шепра, един от главните герои в документалната поредица “Истинските герои на Еверест” на швейцарския канал TSR, споделя: “Без нас изкачването на Еверест е почти невъзможно. Ние сме като стълба за членовете на повечето експедиции. Работата ни е изключително предизвикателство както за физиката, така и за психиката. Това е като да отиваш всеки ден на бойното поле. Когато си млад, имаш силите, но тази професия не е възможно да се практикува дълго.
Някои шерпи се отказват от работата само след една експедиция или остават да работят само в ниското. Без риск обаче не можеш да печелиш добре. Колкото по-висок е рискът, толкова по-висока заплата договаряш. Имаме нужда от пари, за да гледаме семействата си, а тук горе ни плащат добре. Затова трябва да продължаваме. Понякога си уморен, изнемогващ, изнервен на някой неопитен алпинист, но нямаш право да показваш емоции. Не трябва да се оплакваш, а винаги да си усмихнат. Затова ти плащат.”
Легендата Лонг Дорже Шерпа, изкачил Еверест цели 14 пъти, споделя пред журналистите от TSR: “Участието в една експедиция ми носи средствата да храня семейството си цяла година. Благодарение на тази работа успях да изпратя дъщерите си да учат в Катманду. Надявам се те да имат по-добър живот. Аз имах трудно детство. Баща ми почина като бях малък, по-големите ми братя учеха, но аз нямаше как да посещавам училище. Грижех се за животните и помагах у дома. Започнах да съм помощник в експедиции и така придобих опит. Имах предимство, защото бях по-висок от другите и по-силен. Ние сме длъжни да поемаме риск, но да се изкачваш нагоре дори без товар на моменти е мъчение. А ние понякога носим по 30-40 килограма. Много пъти съм имал проблеми. Някои от приятелите ми загинаха пред очите ми. Често съм си казвал, че е по-добре да спра, да се откажа от работата, но нямам друга.”
Всъщност много от семействата на шерпите са бедни, въпреки опасната професия. Живеят скромно в Катманду, а някои и в планинските села, в малки къщи, дори без електричество.
Религията играе неизменно важна роля в живота на шерпите. Задължително посещават манастир преди експедиция, а в базовия лагер изпълняват „пуджа“ – специална будистка церемония, в която искат разрешение да тръгнат нагоре. За шерпите Джомолунгма – както наричат Еверест – е богиня. Преди всяко изкачване те й се молят и искат разрешението й да ги приеме. “Ние уважаваме Еверест. Джомолунгма е нашата майка. Нашата Богиня. Ако я нямаше нея, нямаше да имаме този живот, тези възможности. Планината е божество. Ние й се прекланяме и търсим благословията й всеки ден”, споделя Лонг Дорже Шерпа.
Източник: 168chasa
